На Земята са намерени годни за живот на Марс организми

«Ние моделирахме ситуацията на Марс, колкото се може по-близо до реалната. Във Физико-техническия институт, носещ името на А.Ф. Иофе, направихме специална климатична камера, със същите параметри, които съществуват на тази планета. Изпитахме в тази камера няколко образеца от микробни щамове — от аридни зони и антарктически грунт — и изяснихме, че високите концентрации на окислители, радиацията, ниското налягане и температури не противоречат на возможността за адаптация и дълговременния им живот на Марс», обяснява същността на експериментите старши научният сътрудник на факултета по почвознание на МГУ Елена Воробьова.

По-рано различни групи учени вече нееднократно са провеждали изследвания, свързани с  въздействията на екстремални условия върху микроорганизмите. Принципното раличие на  новите експерименти е в това, че те бяха проведени не с отделни колонии бактерии, а с цял щам микроорганизми. «За да разберем как се движи автомобилът, трябва да го изследваме изцяло, а не само неговите отделни части», пояснява Елена Воробьова.

Бактериите в щамовете оставаха живи при температури от -50, до +50 градуса, при налягане по-малко от един тор и при въздействие на високи дози облъчване (25 Mrad). При това бактериалните щамове останаха живи и при получаване на дози, които се  смятаха по-рано за стерилизиращи, и не загиваха от въздействието на критични значения на киселинността.

Учените смятат, че по отделно микробните култури не биха имали шансове да оцелеят, те са могли да се приспособят именно като щамове. Любопитно е, че някои микроорганизми даже са съхранили метаболичните и репродуктивните си функции.

Не по-малко важно е и, че в експеримента е участвало същото вещество, което е намерил марсоходът. По същество, доказано е, че грунтът на Марс не е пагубен за живота, и неговата радиация е търпима за микроорганизмите.

От друга страна, учените отдавна предполагат, че в грунта на планетата има високо съдържание на перхлорат — косвени свидетелства за това учените са получили още в резултат на програмата на НАСА «Викинг». Сега учените от МГУ продължават експериментите в климатичната камера, увеличавайки дозите радиация и опитвайки се да намерят критическата. До края на годината Воробева обещава да завърши работата си.

В научните среди знаят за тези експерименти, които по същество продължават работата на  известния учен Давид Гиличински — професор от Института за физико-химически и биологически проблеми на почвознанието при РАН, който активно е изследвал Арктика и Антарктика, по повод откриването на микроорганизми, приспособени към екстремални условия.

«Микроорганизмите много бързо се адаптират към всякакви условияи. В условията на замръзнала почва те се намират в неактивно състояние, и те имат всички механизми, за да  съхранят себе си в това състояние, в което са били преди милиони години. Бактериите  силно забавят метаболизма си. В клетките има протекторни вещества, които не им позволяват да замръзнат. Но когато условията станат по-благоприятни, започва много по- интензивен метаболизъм, и те се завръщат към живот», коментира старши научният сътрудник от лабораторията по почвена микробиология на Института за физико-химически и биологически проблеми на почвознанието при РАН Татяна Дьомкина.

Любопитно е, че при това клетката също така бързо се адаптира както към благоприятните условия, така и към неблагоприятните. Попадайки в питателна среда, тя може бързо да загуби всички свойства, които е имала, за да оцелее в екстремални условия. За това  учените и смятат за най-подходящи за експериментите именно клетки, които милиони години са се намирали в «консервирано състояние» и притежават нетипични за  останалите организми на Земята механизми за оцеляване.

Пълният текст на руски език: http://izvestia.ru/news/542534#ixzz2HTZNU9lj

"Российская газета". Всички права запазени.