Законът за образованието: от детската градина до специализацията

Действащият досега закон „За образованието“ е приет през 1992 година, после през 1996 година влиза в сила законът „За висшето и следдипломно образование“. В рамките, зададени от тези два базови документа, съществуваше цялата системата на руското образование през последните двадесет години. Постепенно те „обраснаха“ с все нови и нови подзаконови нормативни актове, въвеждащи нови правила и отменящи старите. Когато поправките станаха стотици, стана трудно да се използва законът. Имаше нужда от нов документ, който да обединява всички образователни нива и да отчита съвременните реалности.

Новият законопроект беше публикуван за обществено обсъждане през 2010 година, първата версия отнесе маса критики от експертните среди – от общата неяснота до граматическите грешки. Сегашната версия на закона е седма подред. Вече по време на разглеждането й в Държавната дума стана ясно, че след съгласуване на текста с Министерството на финансите от него липсват принципно важни норми, отнасящи се до заплатите, стипендиите и привилегиите на селските учители, което предизвика яростни реакции в професионалните среди.

Социалните гаранции бяха върнати при второто четене на законопроекта. В резултат в окончателния вариант са записани норми, определящи заплатите на педагозите – не по-малки от средната за региона, особени привилегии за селските учители, а също така размерът на стипендиите и гарантирано ниско заплащане за общежитие за студентите.

Критиците на закона още го обвиняват в декларативност и схематичност. „В него не е записано ясно: на кой, къде, колко. Множество особено важни неща са оставени на представителите на регионалните власти, общините, на волята на нашето правителство и на представителите на Министерството на образованието. В закона има повече от 150 препращащи норми, той фактически разпределя пълномощия между чиновниците“, смята заместник председателят по образование на Държавната дума Олег Смолин.

По-лоялно настроените експерти са уверени, че на първо място документът създава благоприятни условия за развитието на образованието и оттам насетне много зависи от самите участници в образователни процес. „Сам законът не дава нищо добро, дават хората, а главната му ценност е, че не пречи да се формира това, което представляват най-добрите практики. Този закон не пречи на иновативното развитие, създава режим на правно благоприятстване, създава равни стартови възможности за всички деца на Русия, дава възможност за предоставяне на качествено образование без разлика от това, как се нарича дадено училище или какъв статут има даден университет“, смята членът на Обществената палата, директорът на Центъра за образование на „Царицино“ №548 в Москва Ефим Рачевски.

Някои принципни въпроси в този закон така и не бяха разрешени. Например, въпросът за отделянето на училището от църквата, записано в Конституцията. Законът позволява на големите вероизповедания да участват в подготовката на програмата и материалите за курса „Основи на религиозната култура и светска етика“, който заменя религиозното възпитание на децата в руските училища. По-рано това се правеше в рамките на подзаконов нормативен акт, с разпореждане на Министерството на образованието.

„Предучилищното образование прие статута на общото образование. Това е много важно, доколкото предвижда приемственост на образователните методи, а по този въпрос изоставахме от целия свят“, смята Ефим Рачевски. За предучилищните ученици се въвеждат задължителни образователни стандарти, а самият процес е разделен на две съставни части – обучение и грижи за отглеждане. При това грижите за отглеждане се съфинансират от бюджета и таксите от родителите, а образователната програма е напълно за сметка на държавата.

Важни нововъведения има в рамките на училищното образование: законов статут придоби семейното образование, а също дистанционното обучение и мрежовото взаимодействие между образователните институции. „Мрежовото взаимодействие на образователните институции е много важно както за отделните училища, така и всички училища вътре в района. То позволява да се споделя най-добрият опит и напредничави методи. При това е важно, че това ще се финансира отделно“, пояснява директорът на Института за развитие на образованието във Висшата школа по икономика Ирина Абанкина.

Узаконена е включващата форма на образование, която предвижда обучение на деца с ограничени за обикновените училища възможности. Въведена е и съвършено нова за руското образование практика – отговорност за лошо учене и за предоставяне на некачествено образование. „Най-накрая се въведе задължението на ученика да учи. В закона е предвидена възможност за отчисление, а също така е определено, кой носи отговорност за това децата да се учат добре“, добавя Абанкина.

Законът разрешава платеното образование в рамките на училището. За всички знания, за които ученикът иска да получи повече от предвидения в училищната програма стандарт, училището има право да изиска заплащане. Впрочем, задължителната програма все още е доста обширна, така че това не означава отмяна на безплатното образование.

Кардинално се промененят и икономическите модели. „Училищата могат да се финансират от федералния или общинския бюджет, което предвижда съвършено различни схеми на финансиране. Диференциацията на нормативните разпоредби е много подробно описана в закона. Например, селските и малки училища се финансират по отделни нормативни текстове, но при това има минимално финансиране, по-малко от което училището със сигурност няма да получи и точно ще може да реализира изискуемия образователен стандарт“, уверява Ирина Абанкина. Това е важна реформа: преди няколко години беше въведен принципът „парите следват ученика”, при който държавата даваше на училищата пари в зависимост от броя на учениците, и тогава много малки селски училища бяха принудени да се закрият. Новият закон не само гарантира минимално финансиране, но не позволява да се закриват училища в селата без съгласието на селското събрание.

Средното ниво на професионално образование става още по-достъпно, всеки желаещ ще може да постъпи в колеж, без каквито и да е приемни изпити.

А съществуващата от няколко години в нашата страна структура на висшето образование – бакалавър, специалист и магистър, най-накрая ще бъде официално узаконена. За бакалавър ще се учи четири години, а за магистър още две. Системата, като тази в Европа, беше въведена преди повече от десет години, но не беше регламентирана с федерален закон. Паралелно, през всички тези години, съществуваше образователната степен „специалист“ – петгодишно непрекъснато образование, запазено още от съветските времена. Ситуацията вече е консервирана със закон.

За тези, които планират да продължат образованието си след завършване на университет, ще има отделно ниво „Подготовка на кадри с по-висока квалификация“, където са заложени програмите за докторанти, специализациите за лекари, а също така подготовката на научно-педагогически кадри. 

"Российская газета". Всички права запазени.