Как да се сдобрят Църквата и музеите

Реставрация на стенописите на църквата "Успение Богородично", Псков

Към какви позиции се придържате по въпроса за връщането на музейни експонати на Църквата?

Епископ Назарий: Това, което е било притежание на Църквата, трябва да бъде върнато. Но, просто така да се „вземе и отнеме“, както и да се „вземе и задържи“, не бива да се прави. Ние разбираме, че е възможно и нужно да се търси компромис. Като за начало, на мен ми се струва, че сме длъжни да намерим и приемем „нулев вариант“. За мен той изглежда така: преди всичко трябва да се върнат Чудотворните икони и мощите. Още повече, че музеите често съхраняват Чудотворни икони, които не са толкова значими за тях като художествена стойност. А мощите лежат някъде там из шкафовете.

Михаил Пиотровски: Що се отнася до мощите, аз съм напълно съгласен. Подготвили сме списък, в Ермитажа се съхраняват около 50 частици от мощи, за възможното им предаване на Църквата. Всичко вече беше уговорено, но при предаването на мощите в Кремъл стана ясно, че заедно с частиците трябва да бъдат предадени и мощехранилниците, които представляват художествена ценност, и така нещата в Москва спряха до там. Но всичко е подготвено така, че това да се случи. Ние, между другото, предадохме мощите на светци на Арменската църква.

Църквата иска да получи обратно това, което някога й е отнето, а музеите се противят на това. С какво се обяснява тази съпротива?

Михаил Пиотровски: Историческата роля на музите винаги се е състояла в това да пазят културното наследство, част от което се явява и църковното наследство, и после да го представят в малко по-различен контекст. Действително, във времената на революцията културните ценности на противниците са били потъпквани, но една от функциите на музеите е да вади вещи от предишния контекст, да ги нарича изкуство и, вече по независим начин, да ги запазва.  

Епископ Назарий: Изложената в музея, като картина, икона не губи своето сакрално съдържание.

Михаил Пиотровски: Обаче в музея идват хора, които няма да отидат на църква. Затова е много важно хората, които идват при нас да могат да се запознаят с църковното изкуство.  

Епископ Назарий: Всеки може да отиде както в музея, така и в храма. Ние не питаме на прага: вярващ ли сте или не сте?

 


Имате ли вече примери на решения, които биха устроили и двете страни?

Епископ Назарий: Имаме прецеденти на сътрудничество. По повод 1000 годишнината от Покръстването на Русия музите предадоха на лаврата 15 предмета за временно съхранение. Ние всяка година подаваме сведения за тях, потвърждаваме нашата отговорност към опазването им. В нашия живот публиката обикновено иска единствено примери на твърдоглавост. Не, ако има основание и сериозни аргументи, Църквата може да направи компромис.  

Може ли Църквата спокойно да приема връщането от музея на нейните ценности и да гарантира за тяхното съхранение?

Епископ Назарий: Често чуваме обвинението: Църквата няма да може да опази музейните ценности. В това има известна доза истина. Не всеки храм или манастир може компетентно да съхранява един шедьовър. Но, казвам го с цялата отговорност: лаврата може. Имаме реставраторска работилница и опитни специалисти. Не отричам, обаче, че има храмове, където културните шедьоври мога да бъдат загубени. Когато понякога посещавам старинните храмове на Ярославска област и виждам, как се похабява горния слой на прекрасни икони, стигам до прединфарктно състояние.

Нуждаят ли се църквите от съвременни музейни технологии?

Епископ Назарий: Разбира се! Не сме дилетантски настроени, привличаме за реставрационна работа единствено лицензирани специалисти, въпреки че те излизат много по-скъпо. Манастирите и храмовете, освен експозиции, се нуждаят и от специални места за съхранение, направени по всички правила, с подходящата температура и т.н. Във връзка с това ме осени една „нестандартна“, но важна идея. Ако се достигне до истинско взаимно разбирателство между Църквата и музеите, нашите икони – културни шедьоври – може да се пазят в музейните хранилища. При условие, че ще си останат наши, а, когато е необходимо, ние ще можем да ги взимаме за служение или за излагане в църковни музеи. Може да подпишем договор за предаването им за съхранение, а в качеството си на заплащане може да предоставяме на музея възможност да ги излага в своята експозиция.  

Михаил Пиотровски: Правилно. Именно такива динамични схеми трябва да се прилагат в XXI век. При това е нужна система от гаранции, електронно следене и т.н. Смятам, че музейните предмети временно могат да отиват в Църквата, а църковните – временно в музея и да са обект на научно изследване.  

Оригиналът на статията е на адрес:  www.rg.ru/2013/01/16/atlanty.html

"Российская газета". Всички права запазени.