Крим: история за всички

Споровете около Крим предизвикаха най-твърдото противопоставяне между Русия и Запада, откакто е свършила Студената война. Събитията от последните месеци, обаче, освен геополитическия си формат имат и редица други не по-малко важни измерения. Към тези най-значими сюжети може да се отнесе „кримско-татарският въпрос“. Според политолога Алексей Макаркин „кримските татари станаха главния проблем за Русия в Крим. Това е единствената значителна част от населението на полуострова, която като цяло се отнесе негативно към присъединението към Русия“. В същото време, обаче, кримско-татарските активисти се въздържаха от челен сблъсък с Москва.

Кримските татари са тюркски етнос, който се е обособил на територията на Крим през периода от 13 до 17 век. Днес има много спекулации около темата за родствената връзка между кримските татари и татарите, които живеят на територията на Русия. Самите кримски татари се идентифицират като «qırımlar» (или кримчани). Според думите на Айдер Аджимамбетов, секретар на Духовното управление на кримските мюсюлмани, кримските татари и татарите от Русия са „братски народи с обща история. Но това са различни народи“. И в действителност, ако разположените на територията на съвременна Русия татарски ханства са попаднали под руска власт съответно през 1552 и 1556 година, то Кримското ханство е просъществувало от 1441 до 1783 година като през преобладаващата част от историята си е било васал на Отоманската империя.

След манифеста на императрица Екатерина Втора от 8 април 1783 година Кримското ханство е ликвидирано и за неговите жители е започнал руският период в историята им. През периода от 1920 до 1930 година съветската власт е направила много за развитието на националната култура на кримските татари. В РСФСР е била обособена Кримската автономна република с два основни езика – руския и кримско-татарския. Поощрявало се е развитието на училищата и печата на кримско-татарски език. 

През май 1944 г. кримските татари заедно с някои други народи от Крим (гърци, българи, арменци) са били депортирани от полуострова. Това събитие е станало важна точка в тяхната история. На първо място, то е „циментирало етноса“. На второ – укрепило е страховете му, които са се запазили до ден днешен по отношение на голямата Русия. Именно в тях трябва да се търсят причините за опасенията им във връзка с включването в състава на Русия. Още повече че за разлика от другите наказани народи, по времето на демократизацията, настъпила при управлението на Хрущов, кримските татари не са били върнати в родината си. Оттам е започнала и многогодишната борба за репатриацията им, която е завършила с успех едва в края на перестройката.

И тук, между другото, има някои нюанси. Мнозина от експертите са склонни да разглеждат кримско-татарската община като монолитна и едва ли не вертикално структурирана политическа сила. Но това не е така. Да, днес най-силната организация на кримчаните е Меджилисът. Но далеч не всички кримски татари го смятат за единствен изразител на техните национални интереси. През деветдесетте години Юрий Османов се опитваше да създаде алтернатива на Меджилиса. За разлика от опонентите си той държеше на широкото развитие на връзките с Русия. През 2006 г. активисти създадоха организацията „Мили Фирка“ (Народна партия). През 2014 година нейният лидер Васви Абдураимов се изявява като радетел за евразийската интеграция и като опонент на новата власт в Киев. При това мнозина от обикновените кримчани се определят като прагматици.

Към днешен ден така нареченият „кримско-татарски проблем“ е свързан с няколко възлови въпроса: за земята, за представителството на кримските татари във властта, за отношенията с Украйна и накрая – въпроса за регулирането на взаимоотношенията между държавата и религиозните конфесии. Според Айдер Аджимамбетов, секретар на Духовното управление на мюсюлманите в Крим, „главната подкрепа за кримските татари, която в най-скоро време ще им бъде оказана от Съвета на мюфтиите в Русия – това е помощта за тяхната адаптация в руското юридическо пространство“. Всичките тези сюжети могат да се решат позитивно, ако страните имат воля за това. Това, обаче, ще наложи да се вземат нетривиални решения, да се прояви прагматизъм и да се направят компромиси. Ако в основата на всички тези решения залегне прагматизмът, има шанс руският Крим да се превърне в модел за междуетническо и междурелигиозно съгласие.

"Российская газета". Всички права запазени.