Суздал за 24 часа

Събота, 12.00 часа

Търговският площад

Струва си запознанството с града да започне от неговия център – Търговския площад (ул. „Ленин”, бр. 63А) Чели ли сте руска класическа литература от XIX век? Считайте, че сте се озовали на мястото на действието.

Сега суздалските хали и търговски сергии изглеждат неуместно големи за разположилите се там търговци, но все още не са изгубили своята функционалност. На щандовете има предостатъчно туристически стоки: от баналните магнитчета за хладилник до ръчно изработени дървени сувенири, дори и валенки с изящни панделки. Ако нямате нужда от вълнени ботуши, просто може да продължите и да изпиете един квас или традиционна руска медовуха. Тук може и да похапнете, въпреки че е по-добре да потърпите и да направите това малко по-късно.

14.00 часа

Дела затворнически, манастирски

(http://suzdal.org.ru/Information/map_arch.htm)

След като се запасите със сувенири, включвайте на бърза скорост и се върнете два века назад. По избор: Спасо-Ефимиевият мъжки манастир (ул. „Ленин”) и Покровският женски манастир (ул. „Покровска”). И двата са били твърде многофункционални заведения за време си, защото са съвместявали функциите на манастир, отбранително съоръжение и (закъде без това) затвор. По заточените в Покровския манастир царски съпруги може да се проследи историята на това място: изпадналите в немилост свои половинки са изпращали тук и Иван Грозни, и Петър I.

В Спасо-Ефимиевия манастир, като използвате случая, може да се качите на камбанарията, откъдето се открива панорамна гледка към околността. Но бъдете внимателни: местният звънар често е пиян. Между другото, както може да прочетете в Интернет, служителят ревностно съблюдава манастирските традиции и сам се хвали с осемте си престоя във Владимировския затвор. Поинтересувайте се от вашите руски познати, дали са чували за него. Навярно го знаят.

15.00 часа

Манастирска трапеза

(карта на града с ресторантите http://suzdal.org.ru/Information/map_infra.htm )

Пътуванията във времето на празен стомах са си абсолютна глупост. И ако вече сте се озовали в манастира, то защо да не обядвате в местната трапезария.

Както са казали опитните хора, ресторантският бизнес на Суздал практически винаги е бил ориентиран към туристите. В съветските времена това се е изразявало в руските национални дрехи на обслужващия персонал, неудобни дървени супници и писани лъжици. Някои от тях са се запазили тук и там.

Затова пък кухнята е по-добра от всякакви похвали. Няма да откриете в менюто минестроне, пици и дефлопе. Въобще, някои от ястията са запазена суздалска марка и няма да ги срещнете никъде другаде. Такива са, например, месото по манастирски и архиерейската салата. Стабилен обяд за двама в манастира излиза 500 рубли (около 24 лева). Струва си да опитате и традиционната руска зелева супа, печено с картофи, палачинки. Менюто в истинските магерници е съставно в унисон с манастирския устав: месните блюда са напълно изключени; в сряда и петък, а също така по време на църковните пости се приготвят постни манджи. Впрочем в манастирското кафене „Привратницкая“, намиращо се до крепостните врати, са по-толерантни към туристите. Струва си да се отбиете там, например, за да опитате специалната гъбена чорба, която излиза около 6 лева. Плаща се само в брой.

17.00 часа

По кремълския часовник

Тези, които са пътешествали из руските градове, знаят, че „кремъл” (ул. „Кремълска”, бр. 20) е събирателно наименование за крепост, където в миналото са живеели князете, управляващи една или друга област. Суздалският кремъл, например, е доста по-стар от московския. Според летописите е построен през 1024 година. Местоположението му е избрано удачно – укреплението е оградено от три страни от река Каменка, която създава естествено препятствие пред желаещите да заграбят княжеската хазна. А стените били не толкова надеждни. Казват, че в стари времена новопристигналите търговци често мислели Спасо-Ефимиевия манастир за кремъл, защото стените му изглеждали доста по-солидни. Вътре в кремъл обърнете внимание на Рождественска катедрала с камбанария, а още по-точно на градския часовник. Не е трудно да го откриете, просто се огледайте наоколо. Вместо числа на него има букви от старославянската азбука. Цифрите за обозначаване на времето са внесени от Европа в началото на XVII век по нареждане на цар Петър I. Дотогава руснаците обозначавали числата със съчетания от букви: „а“ – единица, „б“ – двойка, а вместо десятка използвали типичната за всеки европеец буква „i”, която сега е изчезнала от руската азбука. (http://s42.radikal.ru/i098/1001/f4/c2f18b998e69.jpg).

Вечеря на ул. Кремълска

Наблизо може да вечеряте – цялата ул. „Кремълска”, започваща от крепостта, представлява редица от различни кафенета и ресторанти. Може да хвърлите едно око в достатъчно скъпия „Руски ресторант“ (http://restoran-suzdal.ru/), който предлага на гостите си дузина различни видове пелемени: с месо, горски гъби, сьомга и дори червен хайвер (200-400 рубли). Освен това в менюто има яйца от пъдпъдъци по царски (3.5 евро), задушено месо по старинна рецепта (8 евро) и връзка между минало и бъдеще – болярски бургер за 8 евро.

Ако ви се иска нещо по-просто, то винаги може да надникнете в съседната чайна и да поседите пред самовара (има почти двадесет вида чай). 

20.00 часа

Нощувка в дървена селска къща

Ако след такава екскурзия в историята не ви се ще да отидете в скучен хотел, не се страхувайте да си признаете. Няма нищо срамно. Освен това, може да се възползвате от случая и да пренощувате в една от дървените селски къщи (наречени „изби”), които наподобяват музей. Подобни къщи за гости в Сузадал и околностите има предостатъчно. Ако сте пеша, може да намерите уютен хотел направо на ул. „Кремълска”. Ако сте с кола, отидете в „Павловски хан“ (ул. „Мичурин”, бр. 14) (http://suzdalbest.ru/price/). Цените там започват от 50 евро на нощ, но за това пък ще имате на разположение цяла къща. Кредитни карти се приемат далеч не навсякъде, така че се запасявайте с пари в брой.

В суздалските изби е много по-уютно, отколкото сте очаквали - традиционни мебели, домашно тъкани пердета и неописуем аромат на смолисти дървени греди.

Закуска

Може да закусите в самия хан: поръчайте си омлет в гювече или питки от извара със сладко, приготвени по традиционна руска рецепта, която до ден днешен се приготвя от много баби (и едното, и другото е по 3 евро).

Неделя, 11.00 часа

Древноруски дауншифтинг

Богатите манастири и княжески дворци са хубаво нещо, но си струва да се види и битът на простия руски селянин, какъв е бил преди няколкостотин години. Добре сте дошли и в суздалския музей на дървената архитектура (ул. „Пушкарска”). Музеят е построен на принципа на типичното руско село: сърцето на селището е църквата. От нея тръгва главната селска улица, от двете страни на която се издигат дървени къщи. Всички къщи са богато украсени с резбовани орнаменти. Характерни за избения интериор са вградените мебели, които се издялквали заедно с къщата: миндери, рафтове, дървени легла. Главният елемент на вътрешното обзавеждане е печката. По диагонал от нея се разполага „червеният (тоест красивият) ъгъл“, украсен с икони.

Докато се разхождате из селото, се постарайте да попаднете на изпълнение на гуслари. Изкуството за свирене на този традиционен музикален инструмент сега е почти забравено. При това, самите суздалски музиканти са доста обидчиви, и ако никой не ги слуша, захвърлят гуслите, отиват си и дълго не се връщат.  

Отделно шоу в музея са местните гъски. Те не са дървени, а напълно истински, и като ги погледнеш, разбираш: такива птици, с техните размери и клюнове, могат да спасят не само Рим, но и да убият някого. Впрочем, по-голяма част от живите експонати са настроени миролюбиво.

15.00 часа

Древни времена

Не си струва да изпускате шанса да се потопите в бита на древните славяни, да видите, какви са били през IX век, още преди приемането на християнството в Русия. За това си заслужава да видите „Шурово Городище“ (ул. „Коровники”, бр. 14) – поредния музей на живата история под открито небе. (http://www.parilka.com/shyurovo/).

За желаещите да се пробват във военното дело (древните славяни са били доста войнствен народ и на равна нога са мерели сили както с викингите, така и с Византия) има копия, мечове, лъкове и прочие въоръжение.

Всички ястия в местната кръчма се приготвят от натурални продукти в истинска печка, в големи чугунени тенджери. Рецептите са старинни, а съставките свежи. Традиционната супа от бяла риба, месо по купченски, туршия и канче сбитен (слабоалкохолна напитка с подправки) излиза 25 евро.

18.00 часа

Краят на приказката

Всяко руско дете знае стандартната фраза, с която свършва всяка приказка: „И аз там бях, и аз там медовина пих“. Къде е руската столица на пиенето не е ясно, но колкото до медовината, може с увереност да се каже, че тя е в Суздал. Медовухата (медовинаьа) тук се продава навсякъде, буквално на всеки ъгъл. Само че за проверени рецепти е най-добре да отидете в дегустационната зала на местния медоварен завод (ул. „Промишлена”, бр. 13).

На първо място, тук ще ви дадат гаранция за качеството на продукта. А на второ, има вариант да пробвате най-пресния мед: продукцията за дегустационната зала се отличава от тази, която отива по бутилките, И по вкус, и по срок на годност. Дегустацията струва 5 евро, а тези, на които напитката хареса, могат после да си закупят от нея (също около 3-5 евро за литър).

Има от какво да се избира. За посещението ви дават да дегустирате десет малки керамични купички. Всички напитки са различни: с мента, с хмел, с подправки, с хвойна, на може би най-добрата е с хрян. Всяка купичка е по 50 грама, а като цяло стават половин литър, така че си пазете силите и не забравяйте да замезвате. Традиционно с медовухата се поднасят различни туршии: консервирани по старинна рецепта сладко-солени ябълки, офика и кисело зеле на шиш и, разбира се, кисели краставички. Градусът на напитките също е различен – от 4.8 до 8.5% алкохол. За тези, които трябва да шофират, има и безалкохолен вариант. Него, между другото, можете да вземете със себе си по обратния път: ако попаднете в задръстване, определено ще ви влезе в употреба. 

"Российская газета". Всички права запазени.