Марс: билетът е само еднопосочен

Журналистката Анастасия Степанова от Москва и компютърният специалист Артьом Гончаров от Воронеж влизат в числото от 1058 души, които преминават във втория кръг на подбора на кандидати за полет до Марс в рамките на проекта Mars One. Пред кореспондента на „Русия и България“ Артьом и Анастасия разказват за това, какво е колонизаторите да се подготвят за трудностите в живота на Червената планета.

Просто жажда за подвиг?

Въпросът, който изниква най-напред, e: какво ви подтикна да участвате в Mars One?

Анастасия: Разбрах за програмата през 2013 г. от новините по телевизията. По онова време точно си мислех какво да правя с живота си – аз разбирах, че моята мечта да стана космонавт вече не може да се осъществи на практика: аз съм журналист, не съм учен или някакъв ценен кадър, за да ме вземат в отряда на космонавтите, не съм и милионер, за да си платя за такова пътуване. И точно тогава по телевизията съобщиха, че всеки може да получи шанс! Аз реших, че това е знак и трябва да се опита.

Артьом: А аз научих за програмата още през 2011 г. Бях на работа, четях си в Уикипедия статии за космоса, и случайно попаднах на статия за Mars One. И оттам започна всичко.

Тоест, вие отпреди това сте имали определен интерес към космоса. Той от какво бе предизвикан? Обичате ли да четете научна фантастика? Или като в стария анекдот: всички момчета в Съветския съюз мечтаеха да станат космонавти, защото това беше единствената възможност да напуснат страната?

Анастасия: Не-не, на мен ми се струва, че дори съветските момчета мечтаеха не за това. Те мечтаеха да станат герои, да направят нещо значимо. За това мечтаем и ние. Възхищавам се на хората от онази епоха - за мен те са герои, които не се страхуваха да следват своята мечта и постигаха това, за което са мечтали. Иска ми се сега да има повече от това, вместо някакъв сух прагматизъм. Във всеки случай, аз не бягам от Земята, при мен всичко е наред. Просто винаги мислех, че ние сме тук за нещо по-голямо.

Артьом: При мен по принцип има много и най-различни фантазии, не само космически. Аз например мечтаех за живот под купола със зелена полянка и рекичка с воденица. Видях нещо подобно в този проект и това ми даде определен импулс. Още повече, че той предоставя уникален шанс да се направи нещо велико. Предстои ни да кацнем първи на друга планета и само за две години от нулата да подготвим база за други хора. Това е просто фантастично. 

Свръхнова земя

Ако ви разрешат да вземете със себе си на Марс само едно нещо, вие какво бихте взели?

Артьом: Аз бих взел огромен носител на информация с филми, книги, музика…

Анастасия: А аз бих си взела котарака. Въпреки че със сигурност няма да разрешат... Но много бих искала. Надявам се, че на борда ще има някакви животни с научна цел.

Окончателните състави на екипажите навярно ще бъдат формирани така, в тях ще бъдат включени хора от различни страни и култури. Как мислите, каква ще бъде политическата система на Марс?

Анастасия: Аз мисля, че всеки екипаж трябва да има капитан, който да взема отговорни решения. Той трябва да е умен, необикновена личност...

Артьом: Значи това ще бъде монархия! (смее се) А по принцип в екипажа ще има представители на четирите континента.

Анастасия: Но поне един руснак трябва да има! И също един американец.

А какво мислите относно това животът ви да продължи на новата планета?

Анастасия: Засега това даже не се обсъжда. Много е рисковано. И дори една жена да успее да роди там – не е ясно какво ще се случи след това с детето.

Артьом: Разбира се, може да се опита... Но аз не мога да си представя как ще стане това с такава гравитация и радиация.

Етапи на подготовката на експедицията

2011 • основан е Mars One. 2015 • окончателен отбор на участниците в програмата, начало на тренировките. 2018 • изпращане на Марс на свързочен спътник и демонстрационна мисия за тестване на технологиите. 2020 • изпращане на марсоход, който да избере място за строеж на колонията. 2022 • начало на мисията по изпращането на Марс на жилищни и други модули. 2024 • изпращане на първия кораб с колонистите. 2025 • пристигане на колонистите на Марс. который выберет место для строительства колонии.

Еднопосочен билет

Проектът има много критици. Някои дори го определят като „масово самоубийство“. Вие как се отнасяте към това, че участниците в експедицията са обречени да умрат на Червената план?

Артьом: Хората винаги спират тези, които се опитват да направят нещо грандиозно. Най-вероятно така е било и когато хората са предприели първото си пътуване с кораб към Америка или към Австралия. И винаги ще се намерят други, които да кажат: нищо няма да направите. Но хората винаги са се приспособявали към трудните условия и са постигали целите си.

Анастасия: Моят лозунг е такъв: „виж космоса и умри“. Но аз не съм самоубиец - обичам живота, но не се страхувам от смъртта на Марс.

А ако все пак се появи възможност да се върнете на Земята?

Артьом: И защо? Ако вие сте живели там, да речем, петдесет години, на Земята всички връзки са се загубили. Да се връщаш, само за да видиш отново синьото небе над главата си!? Не знам. Единствено, може би, за да видиш потомството на своите роднини. Така че аз не намирам причина.

Анастасия: Всичко зависи от времето, което ще сме прекарали там. При всички положения това ще е много сложно физически. Аз бих се върнала, ако към този момент родителите ми са живи. А иначе – не.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"