5 филма на Тодоровски, които покориха света

„Вярност“, 1965 (Верность)

Десетокласникът Юра Никитин се стреми да отиде на фронта, за да отмъсти за баща си, загинал във войната. Но той достига само до военно училище. Там той става приятел с по-опитния от него курсант Сеня и се запознава с красавицата Зоя. Между Юра и Зоя пламват светли чувства, но войната продължава и на героя все пак му предстои да замине за фронта. Филмът много точно и тънко описва най-трагичния период от съветската история.

Прост и искрен филм, заснет от Тодоровски по сценарий на известния поет, композитор и сценарист Булат Окуджава, получава приза за „Най-добър дебют“ на фестивала във Венеция през 1965 г.

„Любимата жена на механика Гаврилов“, 1981 (Любимая женщина механика Гаврилова)

Успялата, но самотна Маргарита, най-после среща своята половинка – корабният механик Гаврилов, „истински мъж“, галантен, добър и справедлив. Влюбените решават да се оженят, но в деня на сватбата младоженецът попада в неприятна история и не може нито да достигне до ритуалната зала, нито да подаде информация къде се намира.

Във филма е показан целият ден, през него булката е в очакване: Маргарита страда, съмнява се, надява се на най-доброто и става свидетелка и участничка в множество забавни и тъжни истории. Като автор на сценария се изявява знаменитият режисьор и сценарист Сергей Бодров-старши, в бъдеще двукратно номиниран за „Оскар“ за филмите си „Кавказкият пленник“ и „Монгол“.

За ролята си на Маргарита актрисата Людмила Гурченко получава наградата на Международния фестивал в Манила през 1982 г.

„Военно-полеви роман“, 1983 (Военно-полевой роман)

По време на войната младият войник Саша се влюбва в санитарката Люба, която живее с неговия командир. Няколко години след войната те се срещат отново – той щастливо оженен и работещ като киномеханик, а тя – очукана от живота продавачка на пирожки. Героят е обзет от носталгия, и той се разкъсва между подредения семеен живот и пламналите чувства към грубоватата улична продавачка.

Премиерата на филма се състояла през 1984 г. в конкурсната програма на 34-о Берлинале, където Инна Чурикова, изпълняваща ролята на съпругата на героя, е наградена със „Сребърна мечка“ за най-добра женска роля. През 1985 г. филмът е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“.

„Интермомиче“, 1989 (Интердевочка)

Проститутката Таня мечтае да се омъжи за чужденец, да замине за чужбина и да започне нов живот. Неочаквано нейните мечти се сбъдват – получава предложение от шведски клиент. Но нещата не се развиват така гладко, както тя иска: документите за изселване в Швеция са много скъпи, Таня не успява да се приспособи към чуждата страна, а в СССР срещу нея е заведено углавно дело за незаконна търговия с валута.

Филмът е заснет по едноименната повест на Владимир Кунин и е съвместна продукция с Швеция. Става един от най-популярните филми от времето на перестройката. През 1989 г. получава премията на кинофестивала в Токио за най-добра женска роля и специалната награда за режисура на журито на фестивала. Освен това, филмът е прожектиран по екраните на Европа, Азия, САЩ и Канада.

„Анкор, още Анкор“, 1992, (не е показван в България - бел. ред.). (Анкор, еще Анкор!)

Комедия за живота в малък провинциален гарнизон. Командирът на полка гради сериозни отношения с офицера от медицинската служба Люба, без да се е развел със своята официална съпруга. Но Люба се влюбва в младия лейтенант Володя, който й отговаря с взаимност. Влюбените правят тайни срещи в чуждо жилище, но полковникът скоро разбира за тяхната връзка.

Филмът получава няколко Гран При от руски фестивали, призът за най-добър сценарий на Световния фестивал в Токио през 1993 г. и специалната награда на журито на Международния кинофестивал в Сан Ремо през 1994 г.

"Российская газета". Всички права запазени.