Как би изглеждала книгата „Момичето с драконовата татуировка“, ако продължението ѝ бъде написано от великите руски автори

Кинопоиск.ру
Когато Стиг Ларшон написва трилогията „Милениум“ за живота на бисексуалната хакерка Лизбет Саландер и нейния приятел – журналиста Микаел Блумквист, той едва ли е очаквал книгата да се хареса толкова, че никой да не иска да приеме факта, че е свършила.

Един от хората, които не можаха да се примирят с края на поредицата, е шведският журналист и писател Давид Лагеркранц. В края на август на българския пазар излезе неговата книга „Момичето в паяжината“, която е продължение на трилогията.  

Ние също не можахме да се примирим, че великите руски писатели не са получили възможност да допишат трилогията по свой начин и решихме да си представим как би изглеждал краят според тях.

Лев Толстой „Момичето с Ана Каренина“

Микаел Блумквист, раздиран от чувство за вина и дълг, прекратява отношенията си със своята началничка Ерика Бергер и се връща при жена си, от която има дъщеря. Но всичко се обръща с главата надолу, когато Микаел случайно среща своята стара позната Лизбет Саладнер. Тази среща разпалва у двамата отдавна забравени чувства. Микаел за пореден път изоставя семейството си и заминава на пътешествие с Лизбет. При завръщането си в Стокхолм те откриват, че приятелите им са им обърнали гръб заради връзката им. Раздиран от разкаяние и в пристъп на отчаяние, Микаел се хвърля под влака.

Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание на момичето с драконовата татуировка“

На Бедната Саландер постоянно не ѝ достигат пари за ъпргрейд на лаптопа. Тя замисля убийството на Микаел Блумквист, след като той започва да ѝ иска лихва за парите, които ѝ дава назаем. Уморена от бедността и несправедливостта на този свят, Саландер решава да вземе всичко в свои ръце. Тя накълцва Блумквист на малки парченца, но не успява да се възползва от заграбеното, защото истинското руско терзание отначало я кара да се разкайва за извършеното в рамките на 500 страници, а после да признае престъплението. 

Антон Чехов „Чайката на Блумквист“

Блумквист страда, че е много лош и недооценен журналист, а читателите са идиоти – достатъчно е да им опишеш стокхолмска лунна нощ и са твои. За доказателство на своята правота той отначало мисли да постави спектакъл с Лизбет в главната роля, но после, за по-голямо въздействие, решава да съблазни Саландер, а след това да я застреля. А тя ужасно иска да се разхожда в тази лунна нощ. Внезапно в романа се застрелва още някой, защото в него въобще доста често се застрелват, но читателите това изобщо не ги вълнува, защото те отдавна са загубили нишката на сюжета.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"