5-те най-добри филма на Международния фестивал на анимацията КРОК

Прес снимка
В Русия завърши Международният фестивал за анимация КРОК, в който взеха участие аниматори от 24 страни, включително Франция, Германия, Индия, САЩ, Китай, Испания.

„Преброяване на овцете“  (Фриц Щандерт)

Френско-белгийският проект на Фриц Щандерт е награден на фестивала КРОК в категорията „Най-добър филм за деца“. Но филмът би бил много полезен, ако и родителите го изгледат, даже повече отколкото за децата. Момченце, което започва да брои овце, за да заспи, открива десетки чифтокопитни около леглото си. Според версията на режисьора историята е за силата на фантазията и паралелните реалности, в които пребивава детето, но това е възможно само при условие, че мама вечно е на работа, а таткото е повече заинтересуван от статията във вестника, от колкото от сина си.

Щандерт, чиято най-известна творба е комедийната пантомима за животни „Изслушвания“, с филма си „Преброяване на овцете“ открива нова страница в творческата си биография, обръщайки се към поетичността и нежността. А филмът стана поредното доказателство, че анимацията във френскоговорящите държави е извън конкуренция.

„Баня“ (Томек Дуки)

Томек Дуки е роден в Унгария, където започва и професионалната му биография. Продължава обучението си във Великобритания, а последните няколко години живее в Полша, където още от социалистическите времена има силна школа по анимация. Там създава „Баня“.

Филмът представлява размишления за живота и е направен със смесена техника при рисуването. Потапяйки героите си във вода, Дуки дава възможност на зрителите да се „потопят“ в друга реалност. Режисьорът търси неуловимата граница между миналото и настоящето, между фантазията и действителността, като заедно с това изучава връзките между тялото и съзнанието и всичко това вписано в необичайна среда. „Баня“ вече получи призове в САЩ, Швейцария и Португалия. В Русия е признат за най-добър филм в категорията до 5 мин.

„Надарени“ (Андреас Хюкаде)

Немецът Андреас Хюкаде, също като Дуки, се увлича по изучаване на жизнените процеси. Неговите „Надарени“ са отличен пример за минимализъм, доказвайки, че в простотата се крие велика сила. Хюкаде разказва, че по време на работа винаги мисли за децата си. Ето защо филмът му покорява зрители от всякакви възрасти: малките виждат забавна птичка и трансформациите на нейния полет, а възрастните – историята на пълния жизнен цикъл, в рамките на който желанията съвсем скоро престават да съвпадат с възможностите.

Хюкаде оглавява департамента по анимация в киноакадемията в Баден-Вюртенберг и неговата работа, освен всичко друго, е забележителен пример, от който могат да се учат студентите му. Не случайно преди време  German Films присъди на филма му „Надарени“ престижната награда Next Generation Short Tiger за най-добър анимационен филм.

„Ние не можем да живеем без космоса“ (Константин Бронзит, 2015)

Една от наградите на Константин Бронзит от фестивала КРОК е с формулировката „За висш пилотаж“. Оскаровият лауреат Бронзит по удивителен начин попадна в категорията „глобален космически“ тренд в световната кинематография. Режисьорът, който по-рано се занимаваше с иронични филми-шеги („На края на земята“, „Тоалетна история-любовна история“, „Альоша Попович и Тугарин Змей“), тук се е разгърнал чрез похвата на драмата. Новият филм съчетава лекостта и дълбочината, а понятието „космос“ включва в себе си широк емоционален спектър – от любовта до скръбта.

Удивителното е, че зад границата филмът е по-високо оценен, отколкото в Русия. През лятото Бронзит получи голямата награда на Международния фестивал за анимационни филми в Анси – един от най-старите кинофоруми. Същевременно филмът остана незабелязан на няколко руски филмови фестивали.

„Брут“ (Светлана Филипова)

Гран при на фестивала КРОК получи Светлана Филипова за нарисувания с въглен филм „Брут“ – пронизваща история за унищожаването на пражките евреи по време на войната, разказана от овчарка на име Брут. Кучето се появява във всеки филм на режисьорката, още от дебютната й творба „Нощта дойде“. А точно преди „Брут“ Филипова засне филма „Къде умират кучетата“. От всички свои учители Филипова най-много е наследила от знаменития Юрий Нордщейн – погледнете нейното куче и ще си спомните Волчок от „Приказки за приказките“, който е признат от Американската филмова академия в Лос Анжелис през 1984 година за „най-добър анимационен филм за всички времена и народи“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"