Тайните на шивашкото ателие на Болшой театър

Какво означава „да вдъхнеш живот“ на костюма и защо не може той да бъде фотографиран преди премиерата

„Случва се така, че детайлите на костюма не изпъкват на светлината, невъзможно е те да бъдат разгледани от последните редове на партера. Налага се минимизираната украса да бъде преразгледана, със специална боя да се нанесат гънки, сенки. Тоест, на костюма му се „вдъхва живот“. Това е нормален работен процес“ – казва началникът на женската работилница Наталия Алдошина.

В театъра се знае: забранено е костюмите да бъдат фотографирани преди премиерата. Те са защитени с авторски права.

Съгласно съществуващите поверия, художниците-моделиери, докато не се е състояла премиерата на спектакъла, никога не връщат платовете в склада. А майсторите, когато предават костюма, непременно изхвърлят всички карфици, с които са свързвали детайлите му, за да не го върнат.

За колко време може да се ушие пачка и колко материал отива за нея

С пачките, многослойни къси твърди поли, които са в основата на балетния костюм, е отделна история.

Преди ги шиели от муселин и тарлатан и ги поръсвали с нишесте преди всеки спектакъл. Мая Плисецка си спомняше, че първата ѝ пачка тежала няколко килограма, „беше твърда, стърчаща, от нещо миришеше на керосин“. Кукичките на корсажа бяха тежки, подобни на рибарски тежести.
След това започнали да правят пачките от найлон, а за да не провисва полата, започнали в центъра да я поддържат със стоманен обръч. Първият такъв образец Плисецка докарала след английските си гастроли през 1957 г. В Русия той се превърнал в еталон за дълги години наред.

През 2007 г. станала, както казват майсторите, „революцията на пачките“. Тогава решили да възродят имперския балет „Корсар“. Художникът използвала ескизи на костюми от края на XIX век. Пачката става по-дълга и се отпуска надолу. А за балета „Скъпоценности“ направили пачките неподвижни вече по съвсем нова технология. Направата на пачки станала подобна на архитектурно конструиране.
Новите постановки изисквали голямо количество костюми. И всеки крояч и шивач в работилниците се научил да шие пачка. В наши дни многослойната пачка се ушива за един ден. Пачките се шият индивидуално за всяка балерина.

– Разкрояват се слоевете, във всеки се залага гънката... След това всичко се сглобява, а в основата са гащичките – споделя шивачката Татяна Романенко. – За една пачка отиват от 15 до 28 метра плат; в „Корсар“, където пачките са още по-дълги – още повече.

Майсторите си признават, че създаването на балетен костюм не е толкова просто. Той трябва да бъде изработен безукорно, защото всеки излишен сантиметър или грам плат в повече оказва влияние върху танца.

Колко тежат шубите на цар Борис Годунов

За „най-многолюдния“ спектакъл в Болшой театър се счита операта „Борис Годунов“, за който са създадени повече от 900 костюма на обща стойност около 1,1 милиона долара.

На закачалката виси болярска шуба без ръкави. На прикованата табелка надпис: „Борис Годунов“. Артист от хора Дмитрий Некрасов“. Преценявам колко тежи шубата – не повече от 7-8 кг.

– А виж, в постановката от 1948 г., шубата на Фьодор Федоровски си тежи 20 – смеят се майсторите. Олекотяването се получава благодарение на специалните „втъкани“ платове – ноу хау на художник-постановчика Павел Каплевич. С помощта на специална машина той „втъкава“ в различни тъкани златни и сребърни нишки. – Видът му е като на брокат, а тежи значително по-малко. Освен това, за да облекчим костюма, ние използваме и изкуствена кожа.

Това е особено важно, като се има предвид, че костюмите в новата постановка на операта на Мусоргски „Борис Годунов“ са обилно украсени със скъпоценни камъни. Например всеки от трите костюма на Марина Мнишек има по хиляда камъка, на всяка от четирите шуби на Борис Годунов са по 5 хиляди.

Кой от артистите си има свой манекен

Шивашкото ателие е затрупано с манекени. Тези, които са с „гърди“ и други подложки по фигурата, принадлежат на оперните певици. На други неподвижни фигури-кукли са въздушните одеяния на момичетата-феи. Те принадлежат на балерините.

Любопитното е, че много от солистите имат свой персонален манекен, който напълно повтаря неговата фигура. До стената е този, който принадлежи на балерината Светлана Захарова. Върху фината, изящна кукла е костюмът на княгиня Мери от спектакъла „Герой на нашето време“. Роклята, с която танцува прима-балерината, в момента се ремонтира.

Текстът се препечатва в съкратен вид. Оригиналният текст на материала на 
http://www.mk.ru/culture/2015/10/18/zakulise-bolshogo-teatra-kak-sozdayutsya-kostyumy-dlya-opery-i-baleta.html

"Российская газета". Всички права запазени.