5 произведения на нобелиста Иван Бунин, които всеки е длъжен да прочете

Господинът от Сан Франциско (1915)

Анонимен богат господин пътешества с кораба „Атлантида“ до Италия. След като пристига на остров Капри, господинът неочаквано умира. Неговото тяло става бреме за всички, дори за собственото му семейство, което не знае какво да прави с него. На връщане за Америка той плава не в каютата от първа класа, а на дъното на трюма, където зловещо работят огромните механизми на кораба.

Съвременникът на Бунин, критикът Абрам Дерман пише за този разказ-притча: „Повече от 10 години ни делят от края на творчеството на Чехов, и за този период, с изключение на обнародваното след смъртта на Л. Н. Толстой, не е издавано художествено произведение на руски език, равно по сила и значение на разказа „Господинът от Сан Франциско“

Любовта на Митя (1924)

Катя, възлюбената на студента Митя, учи за актриса, но е по-зряла и осмива неговото юношеско мислене и поведение. Измъчван от страст и ревност, Митя напуска Москва и отива на село, за да се изясни с чувствата си. Там юношата се отдава на плътска любов в колиба с жена от селото, от което страда още повече. Той получава писмо от Катя, че тя го напуска заради директора на театъра. И Митя слага край на живота си, като се самоубива.

Философът и приятел на Бунин Фьодор Степун пише, че в „Любовта ня Митя“ Бунин показва не просто объркания в чувствата си студент, но и „разкрива трагедията на всяка човешка любов“. Повестта може да бъде считана за еротична.

Окаяни дни (1925-26)

Отхвърлящ болшевизма и съветската власт, симпатизиращ на белите, през 1920 г. Бунин емигрира във Франция. Дневниците му „Окаяни дни“, които отразяват това сложно и смутно време в историята на Русия, са частично публикувани в руския емигрантски вестник в Париж. До перестройката в СССР произведението не е издавано, защото то е пропито от ненавист към болшевиките и разочарование от революцията.

„Нима много хора не знаеха, че революцията е само една кървава игра на размяна на местата, която винаги завършва с това, че народът, дори и да е успял известно време да поседи, попирува и побуйства на господарското място, винаги, в края на краищата, изгаря в пламъците на запаления огън?“ – пише Бунин в „Окаяни дни“.

Животът на Арсениев (1927-33)

Според Бунин именно този роман, публикуван в Париж през 1930 г., му донася Нобеловата награда за литература заради „строгия майсторлък, с който той развива традициите на руската класическа проза“.

В романа се описва детството и юношеството на Алексей Арсениев и на неговата любов с момичето Лика против волята на нейния баща. Девойка бяга от Арсениев, той се опитва да я открие, но бащата крие, къде е тя. Накрая Арсениев разбира, че тя е умряла преди няколко месеца и помолила да не му казват. Бунин също имал любима, Варвара, с която той, както и неговият герой, живее без да са се венчали. В романа има много други автобиографични мотиви: места и герои, свързани с живота на Бунин.

Писателят Константин Паустовски нарича „Животът на Арсениев“ едно от най-забележителните явления в световната литература.

Тъмни алеи (1938-1946)

Един от най-известните разкази от сборника „Тъмни алеи“ е „Чистият понеделник“ – за загадъчната любов и мълчаливите нощни срещи на двамата млади богати герои. На първия ден от Великия пост – чистият понеделник, момичето моли героя да я остави, казва му, че заминава. А след две години той я вижда сред сестрите на един московски манастир.

Самият писател счита „Тъмни алеи“ за едно от най-добрите си произведения. Много пъти разказите са инсценирани и екранизирани, включени са в задължителната училищна програма в Русия. Първият разказ от едноименния сборник е публикуван през 1938 г. в Ню Йорк; всички останали, написани през втората световна война – в Париж.

"Российская газета". Всички права запазени.