Директорът на РКИЦ: Продължаваме нашето дело в интерес на българите и руснаците

Директор на Руският център в София Сергей Александрович Смитюшенко.
На 12 ноември РКИЦ в София ще отбележи 40 години от създаването си. По този повод разговаряхме с и.д. директор на центъра Сергей Александрович Смитюшенко.

Господин Смитюшенко, годината е юбилейна за Руския център в София...

Да. Тази година празнуваме 40 години от създаването на РКИЦ в България, който преди се наричаше Дом на съветската наука и култура. Освен че това е културно-информационен център,  той е представителство федерналната агенция Россътрудничество, която пък от своя страна празнува 90 години от своето основаване.

По какъв начин ще отбележите годишнината?

Това събитие вече се отбелязва. Най-важното в случая обаче не са някакви помпозни мероприятия и празненства, а отношението на българите и жителите на София към този център. Тази година е юбилейна и това е повод да поговорим за впечатленията. Затова искам да обърна внимание на следното. Преди четири десетилетия ръководителите на тогавашната НРБ и СССР взеха решение, че в България е необходимо да се създаде такъв център и да се построи сградата му, както и да се направи всичко, за да може той да работи.

Нашият център е структура, създадена с цел да привлича хора, както българи така и руснаци, които освен че се обогатяват взаимно със знанията за своите страни, споделят културните достижения и научните знания. В центъра ни има уникална възможност за срещи между художници и различни културни дейци. От гледна точка на нашето съвремие мога да кажа, че нашите предшественици са били много мъдри хора и са умеели да гледат в бъдещето и да вземат решения, които се оказаха дееспособни в продълежиние на десетилетия. Днес имаме всички основания да изкажем дълбока благодарност на хората, взели решение за създаването на РКИЦ. Всеки, който посещава центъра редовно знае, че всеки ден има поне едно мероприятие. Тук винаги има хора, които намират удовлетвориние. Организираме концерти. Звучи музика. Пускаме кино. Хора от всякаква възраст пък посещават курсовете по руски език.

Руският център в София. Снимка: Сергей Смитюшенко.

Има ли голям интерес към езиковите курсове?

В последните 6-7 години интересът към курсовете ни се е засилил много. Курсовете ни се посещават от деца от 6 години, ученици, студенти, работещи във фирми и всички желаещи. За семестър се записват между 350 и 400 души. Работят в много групи, в които преподават най-квалифицираните в България учители по руски език. Голям е интересът и радващото е, че с всяка изминала година той нараства. 

Кое е най-запомнящото се събитие за тези 40 години?

Не е минал месец, в който да не е имало нещо запомнящо се, но смятам най-запомнящото събитие е създаването на този център. Според мен най-важното е приемствеността на нашите държавници, от които зависи съдбата на нашите две държави. Получихме много поздравителни адреси, благодарност и положителни оценки от министъра на образованието Тодор Танев и министъра на културата Вежди Рашидов, както и от кмета на София Йорданка Фандъкова. Това са хора, които вземат решения за хуманитарното сътрудничество между двете страни. Те продължават тази линия. Не е загубено разбирането за значението на връзките между нашите народи. А това ни дава надежда и увереност, че РКИЦ ще продължи да съществува и ние ще продължим да отбелязваме и 80 и 100 години от неговото създаване и винаги ще има интерес от страна на българите към нашия център. Много е важно, че отношението на българските държавници напълно съвпада с отношението на обикновения българин. Това е най-голямото събитие през тези 40 години. 

7 септември 1972 г., Цола Драгойчева прави първа копка на бъдещия културен център. Снимка: Архив на руския културно-информационен център в София​.

А какво се е променило за тези 40 години?

Няма го вече Съветския съюз, както и НРБ. На тяхно място са Република България и Руската федерация. Промени се системата на политическите отношения, икономиката, пораснаха нови поколения. Децата, родени през 1975 г., днес са големи хора. Променил се е манталитетът. Много неща вече не са същите. За щастие, отношението между нашите народи не се е променило. Всички тези глобални промени само заздравиха нашата дружба. 

30 май 1975 г., откриване на РКИЦ от Тодор Живков и Николай Тихонов. Снимка: Архив на руския културно-информационен център в София​.

2015 е обявена е година на литературата в Русия. По какъв начин я отбелязвате в РКИЦ?

Много сериозно е влиянието на тази година върху нашата работа. Вниманието на хората от целия свят към руската литература е постоянна величина. Има една поговорка то Древния Рим, която гласи „Човек живее не само с един хляб“. Ние усещаме тази потребност и вероятно заради това нашата класическа литература продължава да бъде популярна. По съветско време в София, а и не само тук, имаше много руски книжарници. Днес тези магазини ги няма, но интересът към нашата литература продължава да го има. За нас тази година не е лозунг, а допълнителна отговорност. Много литературни събития сме организирали. Годината на литературата в Русия обаче не се ограничава само с една година. Смея да твърдя, че като цяло интересът към руската култура нараства и към руската литература в частност, а с това е обвързан и засиленият интерес към руския език и руското образование. И докато преди 3 години едва 50 души са изявили желание да продължат образованието си в Русия, то тази година броят им е 200 и не липсват още желаещи. Смятам, че това заздравява нашите взаимоотношения.

Какви са приоритетите ви 40 години по-късно?

РКИЦ предизвиква постоянен интерес. Фактът, че вие сте тук, потвърждава тази мисъл. За нас важното е да продължаваме делото на нашите предшественици в интерес на българските и руските граждани. Ние като възрастни хора имаме отговорност да говорим истината за освобожедението на България преди 136 години, за Втората световна война, когато България за пореден път се освобождава от натиска на Германия, да говорим за това, което се случва сега, и истината за перспективите. И ако говорим истината, това задължително ще се отрази на съвремените младежи и на бъдещите поколения. 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"