Мая Плисецкая: живот в изкуството

Месец ноември преминава в целия свят под знака на 90-та годишнина от рождението на Мая Плисецкая. Балерината, която дори по времето на „Желязната завеса“ и Студената война не познаваше граници, и днес обединява страни и континенти. В целия свят тя е призната за еталон на руския класически балет, с който се сравняват съвременните артистки в изпълненията на „Лебедово езеро“ и „Дон Кихот“.

В Русия благодарение на Плисецкая първи получават възможност да поставят своите спектакли Морис Бежар и Ролан Пети. Но за изкуството тя не е била просто танцьорка – тя е била феноменална личност, в орбитата на която са се стремили да попаднат най-ярките звезди на нейната епоха. Сцената, дори огромната и велика сцена на „Болшой театър“, за нея се оказва тясна. 

Плисецкая и киното

Артистичността на Плисецкая била очевидна за заобикалящите я от най-ранно детство. Тя самата си спомня как още като малка, когато не знаела пътя към дома, веднъж излязла от двора, за да слуша от високоговорителя, поставен на улицата, валс от балета на Лео Делиб „Копелия“. Музиката толкова я завладяла, че тя в самозабрава затанцувала по улицата. Но най-удивителното се оказало не това: нейната майка (звезда от нямото кино, принадлежала към една от най-ярките театрални династии в Москва) намерила дъщеря си насред тълпа от възторжени хора, които наблюдавали импровизирания танц на кръшната Мая.

Лелята на Мая, звездата от „Болшой театър“ Суламиф Месерер, която дала на племенницата си първите уроци по балет и поставила ролята на „Умиращия лебед“, когато Мая била едва на 7 години – още тогава тя забелязала удивително гъвкавите ѝ и прекрасни ръце и великолепния поглед на огромните ѝ тъмни очи. А Марчело Мастрояни след един от спектаклите на „Лебедово езеро“ се вмъкнал при нея зад кулисите и със сълзи на очите ѝ казал: „Актьорите са толкова бедни: при нас има само мимика и жест. А вие, Мая, говорите чрез цялото си тялото“.

Не е странно, че Плисецкая привлякла и вниманието на кинематографите. Изпълнението й на княгиня Бетси Тверска в класическия съветски филм на Александър Зархи „Анна Каренина“ по изразителност може да се сравнява само с балетните ѝ роли. Това не е единствената изява на балерината в киното. Тя изигра певицата Дезире Арто в „Чайковски“ и е музата на Чюрленис за картината „Зодиак“. След това предложила на великия режисьор Анатолий Ефрос филм по „Пролетни води“ на Тургенев.

Режисьорът си спомня: „Това беше нейна идея. Да изиграе драматична роля и да танцува балет в един и същи спектакъл. Аз, както обикновено, реших да се съглася, за да не я обидя, а след това щях да се откажа по една или друга причина. Това обаче никога не се случи, най-малко с Мая Плисецкая. Казваш, че се отказваш, а вече си в часа ѝ по балет, където тя репетира. А как само репетира!“. 

За съжаление Плисецкая така и не е видяна на драматичната сцена. Само в Япония е играла в театър „Но“ пиесата „Крилете на нощта“, в която се превъплътила във фея, слизаща на земята. 

Плисецкая и визуалното изкуство

Ако започнем да броим изображенията на Плисецкая в живописта и скулптурата, то вероятно ще се окаже, че нито една друга артистка не е била толкова рисувана и ваяна. Излъчването, линията на необикновената ѝ шия и безкрайно дългите ѝ говорещи ръце са намерили място в шедьоврите на първокласните майстори, както и в детските рисунки. Плисецкая нарисувал и Марк Шагал – пред него тя танцувала по боси крака под звуците на Менделсон. 

По-късно Плисецкая се озовала в нюйоркската „Метрополитън Опера“: „вдигнала бедро, наклонила се, изпънала се като струна...“. Настоящият символ е лебедът на Плисецкая: той е запечатан в статуите на съветския скулптур Елена Янсон-Манизер, за която изкуството на балерината служи като вдъхновение в продължение на много години. Тя е вдъхновение и за бразилския графити-майстор Едуардо Кобра. Негови рисунки украсяват сграда недалеч от „Болшой театър“, която неотдавна бе кръстена на името на Плисецкая. 

Плисецкая и литературата

Ролята на Лебеда, а по-късно и на Кармен, станаха символ на Плисецкая. Създаденият от балерината образ на силна и мъжествена птица, невероятно горда, цялостна и неумираща, вдъхновява не само художници, но и  любители – посветили на него километрични стихове.

Плисецкая владееше словото като професионалист. Автор е на две книги, станали бестселъри благодарение не само на личността на автора, но и на спецификата на стила: „Аз – Мая Плисецкая“ и „Преди 13 години“.

„Ще разкажа за живота си набързо. За целия си живот в суматоха. Ясно е на всички, че е невъзможно да се разкаже за преживяното напълно. Само успехи, размити контури, сенки... Нима това е било? Да, беше... Премиери, цветя, борба, търсене, пориви, срещи, колекции, куфари – всекидневна борба...

Какво искаш да научиш за мен, читателю? 

Че съм левичар и всичко правя с лявата ръка? Само пиша с дясната, а с лявата мога да пиша само на противоположната страна – огледално?
Че винаги съм била конфликтна? Че съм създавала неприятности напразно? Че мога да обидя човек просто така –  безмълвно, несправедливо. После да се разкайвам...

Че в мен се съдържаха полюсите – можех да бъда разточителна и жадна, смела и страхлива, кралица и скромна?

Че колекционирах цигарени серии, изрязвайки ги от всяко печатно издание?
Че бях до глупост лековерна и точно толкова нетърпелива. Не можех да чакам... никога. Бях рязка и пряма. Ще кажете – боклук, нищо?  Или нищото дообрисува моят облик?“

Плисецкая и музиката

За разлика от повечето танцьори Плисецкая от младини е била в кръга на поети, писатели, художници и музиканти. „Днес бях при Лиля Брик. При нея на гости дойде Жерар Филип със съпругата си и Джордж Садул. Всички бяха много мили и приветливи. Със съпругата си изразиха съжаление, че не са могли да ме видят на сцената, но аз ги „успокоих“ като им подарих своя снимка с посвещение (всички сме лоши, добри няма). Нямаше много гости (беше един композитор Шчедрин)“ – Плисецкая намеква за вечерта, в която композиторът представял своя музика в „Бакщайн“, през 1955 г.

Шчедрин си спомнял: „Аз съм я слушал – Плисецкая,  пя по музиката на Прокофиев от балета  „Пепеляшка“ и записът ме порази. Преди всичко това, че балерината има невероятен слух – цялата мелодия и даже пригласянето, тя възпроизведе точно в тоналността на оригинала, предвид това, че музиката на Прокофиев е доста трудна за възприятието“. В началото, слушайки се един – друг, срещнаха любовта, само три години след  първата си среща. Нейни теми станаха балетите на Шчедрин, посветени на жената: „Анна Каренина“, „Чайка“, „Дамата с кученцето“. В музикалните образи са запечатани не само характерите на героите, но и на самата Плисецкая.

Плисецкая и модата

Във времената, когато съветските жени били обзети от порива да се наредят във веселата редичка на еднообразието, Плисецкая се обличала екстравагантно. Тя първа от съветските балерини започнала да носи от гастролите си в чужбина еластични костюми за репетициите и куфари, пълни с разкошни тъкани за изработка на балетни пачки. В Париж Плисецкая се запознала с модните тенденции благодарение на Елза Триоле, писателка, съпруга на Луи Арагон, сестра на Лиля Брик. Коко Шанел поканила балерината в своята модна къща и ѝ предложила избор от най-добрите колекции.

За Плисецкая модели са създавали Ив-Сен Лоран и Жан Пол Готие. През 1960-те години са я снимали култовите фотографи Ричард Аведон и Сесил Битон. През 1971 година на Авиньонския фестивал Надя Леже запознала Плисецкая с Пиер Карден. „Видях я в „Кармен“ и се влюбих от пръв поглед“, признава моделиерът. Балерината става негова муза за десетилетия. Той създал специално за нея над 30 модела, без да иска за това големи награди, а само приятелско отношение от страна на балерината. Тя му останала абсолютно вярна, потрисайки буквално публиката, когато излизала на сцената с неговите невероятни костюми с шлейфове.

„Той е гениален, а не аз. Това, че Карден създаде моите костюми за театъра и киното – това са царски подаръци!“ Тези фантастични костюми днес се намират в Бахрушинския музей в Москва. През 1998 година Плисецкая и Карден представиха в Кремъл съвместното си шоу „Мода и танц“.

От съветските моделиери Плисецкая си сътрудничела с Вячеслав Зайцев, когото избрала за създаването на костюмите за балета „Анна Каренина“.  По-късно той си спомнял „Бях направил повече от 200 ескизи. Много от тях се харесаха на Мая, но будеха съмнения в Шчедрин. Спорът стигна до министъра на културата Фурцева, която поиска от мен да направя компромис. Аз не направих такъв. По костюмите за балета продължи да работи Карден“.

Плисецкая и спорта

В Мюнхен, където Плисецкая и Шчедрин живеели през последните десетилетия, за двойката било по-лесно да се срещнат на стадиона, отколкото в операта. Когато бяха в града, не пропускаха нито един футболен мач. Това е единственото място в света, където великата балерина живееше без да бъде разпознавана.

„Футболните фенове не ме познават. Аз обичам футбола, но това е едностранна любов“, казвала великата балерина. През целия си живот Плисецкая обожавала спорта. „Това е възторг. Цивилизация за телата – казвала тя. – А футболистите са съвременните гладиатори – какви са фантастични, мощни, каква техника имат!“

В съветските времена тя харесвала столичния футболен отбор ЦСКА. В албума на Пиер Карден, посветен на Плисецкая, има нейна фотография с Мишел Платини. Плисецкая страстно доказвала, че спортът влияе даже на балета. И си спомняла думите на Пеле, че по негово време нямало такава техника, както и тя смятала, че по нейно време не е имало такава техника както днес.  

"Российская газета". Всички права запазени.