Как Толстой и Достоевски са поддържали външния си вид

Deodar/wikipedia.org
Нима има човек, който да не познава образите на великите руски писатели. Но, както се оказва, не само техните съчинения, а и тяхната запомняща се външност, са резултат от творчески търсения. Вижте някои от най-ярките метаморфози.

Николай Гогол

Снимка: ТАСС

Пристигайки от провинциалната Малорусия в Петербург, Гогол първоначално следвал, доколкото може, модата на деня: подстригвал се късо, носел пристегната якичка и отделял много време на правилния възел на вратовръзката. При това средствата все не му достигали. Обикновено костюмът му, както свидетелстват негови съвременници, представлявал рязък контраст от изисканост и немърливост. 

Перчемът му все стърчал, което никак не му харесвало, затова писателят си пуснал дълга коса. Към нея добавил и мустаци – да скриват дългия му нос, от който Гогол също се срамувал. 

Иван Тургенев

Снимка: ТАСС

Син на богати помешчици, като студент в Московския университет той се обличал и подстригвал като другите младежи от обкръжението му. След завършване на учението си Тургенев пътувал често зад граница, постигнал литературна слава, започнал да се грижи за репутацията си. По това време, през 1840 г., Тургенев си пуснал брада и по-дълга коса. Така повече приличал на онзи „руски аристократ”, какъвто се описвал в произведенията си, още повече, че писателят бил едър и с внушителна фигура.

Нека добавим, че брадата му позволява да прикрие леко безволевата си брадичка. С времето знаменитата му грива се посребрила благородно и така образът му на руски европеец бил окончателно завършен. 

Лев Толстой

Снимка: ТАСС

Като артилерийски офицер на военна служба той, разбира се, следвал официалните разпореждания относно растителността по лицето. Акуратната подстрижка и гладко избръснатото лице и досега са на почит в армията. В Руската империя офицерската външност била строго регламентирана. 

Затова след уволнението си Лев Толстой веднага си пуснал брада – една от най-знаменитите в руската култура. Още повече, че по онова време брадата се възприемала като израз на бунт срещу държавния диктат. Толстой сменил изцяло и гардероба си: „селската простота” в дрехите на графа по онова време била направо смайваща.  

Фьодор Достоевски

Снимка: ТАСС

След завършването на Инженерното училище през 1841 г. Достоевски бил произведен в полеви инженер-прапоршчик и като такъв естествено изпълнявал безпрекословно всички изисквания за опрятен външен вид, включително и гладко избраснатото лице. Няколко години по-късно е арестуван по делото на петрашевците (кръг от волнодумци с революционни възгледи около философа Михаил  Петрашевски) и пратен на каторга. В Сибир според условията на присъдата служи като прост войник, а после като унтер-офицер – и през цялото време поддържа изряден външен вид. 

След като е помилван и се връща в европейска Русия, Достоевски придобива познатия ни вид. Косите му, грижливо пригладени и напомадени, по спомени на съвременниците му, „били белезникави, много тънки и оредяващи около челото”. Като повечето олисяващи мъже той решил да компенсира загубите като си пусне брада.  

Писателят се грижел за външността си и много се ядосвал на рядката си брадичка, заради която младите му племенници все го подигравали. Брадата не го доближила до образа нито на „благородник”, нито на „селянин”, а му придала почти евангелски, страдалчески вид, който се съчетал успешно с общото настроение на неговите произведения. По някое време Достоевски се сдобил и с две разноцветни очи: след нараняване на едното око по време на епилептичен пристъп той го лекувал с антропин, от което то почерняло като цвета на зеницата, докато другото останало кафяво. 

Иван Бунин

Снимка: ТАСС

Дворянин и сноб, до революцията Бунин успял да попадне в литературните среди на Сребърния век, да получи две Пушкински награди и почетно академично звание. Дамите го обичали – и той тях. На снимките от онова време писателят изглежда като същински франт: испанска брадичка, засукани мустаци, изящно скроен костюм... 

Двайсетте години са преломни не само за Русия, но и за всички страни, преживели Първата световна война. Приключва „прекрасната епоха” (belle époque) – времето на томящите се дамички и кавалерите с испански брадички. Започват „ревящите двайсете”: на строгите, избръснати мъже. Писателят, оказал се в емиграция, се поддава на общото настроение – и от това образът му само печели. Изсечените му черти вече не били скрити под старомодна растителност: пред нас се открива силно, мъжествено лице – досущ като прозата на Бунин. 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"