Председателят на СБЖ: за Русия с любов

Снежана Тодорова, дългогодишен журналист и председател на СБЖ, стана председател на Координационния съвет „България – Русия“.

В четвъртък (11 февруари) в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София се проведе среща на Координационния съвет „България – Русия“ по повод избора на нов председател.

Представители на 8 организации, работещи в сферата на българо-руските отношения, се събраха, за да изберат кой ще наследи Любомир Коларов като нов председател на Координационния съвет „България – Русия“.

Единодушно бе взето решение това да бъде Снежана Тодорова – председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и председател на Обществото на възпитаниците на съветски и руски ВУЗове „Найден Геров”. 

„Руски дневник“ се срещна със Снежана Тодорова, за да я попита за бъдещите ѝ планове като председател, а тя разказа много повече. Накара ни да се почувстваме носталгично и да си припомним красотата на Санкт Петербург, богатата руска култура и многообразието на руския език. Пренесе ни във времето, в което беше престижно да познаваш и цениш руското. И ни зарази със своята любов и жар. А не е ли именно това целта на подобна организация? 

Първата среща с „една велика култура“ и „едни прекрасни хора“ 

„По онова време учих в руското училище към Посолството и оттам започна моето запознаване с една велика култура и едни прекрасни хора“, започва увлекателния разказ г-жа Тодорова. „Аз съм видяла само добро от Русия и от руснаците и никога няма да кажа нищо друго, защото смятам, че най-важно е човек да живее в съгласие със съвестта си и да бъде честен пред себе си“. 

Снежана споделя, че е изненадана от избора ѝ за председател на КС „България – Русия“, но е изключително щастлива от факта, че ѝ е гласувано доверие. Смята, че в един такъв период, в който не винаги се говори с добро за Русия, е нейно задължение да се опита да направи нещо за организацията. 

„България винаги е била свързана с тази страна, българският народ е бил свързан с руснаците и сега, въпреки че през тези последни 25 години бяха направени много сериозни опити да бъдем откъснати от Русия, най-хубавото е, че в отношенията между хората това не се случи. Аз мисля, че българите както са се отнасяли преди с много топлина и любов към руснаците, така продължават и сега“. 

Новият председател съжалява, че днес младите не знаят много неща за историята ни, която в голямата си част е свързана с Русия, но смята, че това не се дължи само на домашното възпитание, а и на училището. 

„След като родителите ми се завърнаха от тогавашна Югославия, ние със сестра ми продължихме образованието си в българско руско училище „Пушкин“, след това в гимназията „Михаил Калинин“. Имах великолепна учителка – Лиана Петровна Карарусинова. Тя ме запали по руската литература. И след като завърших първи курс тук ми предложиха да продължа в Ленинград, защото имах най-висок успех. Така, след първи курс заминах за Ленинград. Там продължих в Ленинградския държавен университет“. 

И именно там, в днешен Санкт Петербург, Снежана за първи път се сблъсква с „една велика култура“ и „едни прекрасни хора“. Именно там се ражда любовта ѝ към всичко руско. 

Санкт Петербург – „всичко там е шедьовър“

С трепет в гласа Снежана Тодорова разказва за улиците на Санкт Петербург и духа на известните руски поети и писатели, който се чувства от всяка къща. 

„Санкт Петербург е най-европейският град в Русия. Той е бил създаден от Петър I като прозорец към Европа. Всичко там е шедьовър. Всяка една сграда за мен е паметник на архитектурата и на културата. Прекрасно е да живееш в един град, да ходиш по тези улици, по които са се разхождали големите руски писатели и поети. Достатъчно е да кажа само Пушкин, Достоевски, героите на Достоевски. Виждаш къщата, в която е станало престъплението от „Престъпление и наказание“.

Да не говорим за големите руски критици, големите руски художници. Самата възможност да посетиш Ермитажа – най-прекрасния музей в света, най-богатата съкровищница на изкуството. Тогава, когато аз учих, казваха, че ако стоиш пред всяка една картина и пред всеки един музеен експонат само по 1 минута, са ти необходими 6 години, за да разгледаш всичко“. 

Снежана се връща в Санкт Петербург преди две години и отново е завладяна от обаянието на този уникален град. 

„Там всичко те връща към истинските корени на нещо безценно. Аз твърдя, че руската литература е най-прекрасната литература на света по хуманно звучене, по богатство. И дори ще кажа нещо много лошо, но на мен ми се струва, че човек трябва да пише, ако може да напише по-добро от това, а ти по-добро от това не можеш да напишеш“, споделя Снежана. 

„Руският народ като народ има мисия“

За народа на Русия новият председател на КС „България – Русия“ не може да каже нищо друго, освен хубаво. Тя е впечатлена от интелигентността и богатата му обща култура и е убедена, че руският народ има важна мисия. 

„Руснаците са изключително интелигентни хора с богата обща култура. Обърнете внимание само как говорят руснаците по руската телевизия. Обикновени хора от улицата – с какви познания, с какво умение, как не се притесняват от камерата. Това показва, че това е една наистина много просперираща нация, която върви напред, с която всички страни по света се съобразяват, и аз съм убедена, че бъдещето е на Русия“. 

Според Снежана в света има много хора, които разчитат Русия да не допусне апокалипсиса, към който „някой така успешно ни тласка“. „И вярата, че някой ще може да спре разпада на морала, деградацията във всяка една сфера, тази ненормалност, която се шири и която Западна Европа и Америка се опитват да ни убедят, че е нормална. А защо се възлага на Русия такава надежда? Именно защото Русия и руският човек са наследници на една изключителна култура, изключително богати традиции, изключителен хуманизъм“, твърди председателят на КС „Русия-България“.

За Снежана Тодорова Русия винаги ще бъде мястото, където се прави и цени хубава литература, където културата е необятна и наднича от всеки ъгъл, от всяка малка къща, от всяка закътанa уличка. Тя говори за Русия с любов, а на нас пожелава, ако не друго, то винаги да „помним, да не забравяме и да разказваме“, за да говорят и нашите деца за Русия, за Русия с любов. 

"Российская газета". Всички права запазени.