Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Моето семейство не е особено религиозно, въпреки че почти всички са получили православно кръщение, освен татко, който и досега си пази червената книжка на примерен комсомолец. На църква почти не ходим, пости не спазваме. Но откакто се помня, на Великден винаги сме боядисвали яйца и сме пекли козунаци. Това е традиция като честването на Нова година, блините на Масленица и зарята послучай Деня на победата – 9 май.
Четвъртъкът преди Великден се нарича Чисти, но малцина го свързват с Тайната вечеря, на която Исус измива краката на учениците си като пример за братска любов и смирение. И досега обаче на Чисти четвъртък е прието да се почисти домът, а също и хората.
След като се очисти, доколкото е възможно, от лошите помисли, човек пристъпва към боядисването на яйца и правенето на козунаци. Едно време баба и мама събирали в продължение на няколко месеца преди Великден люспи от лук, с които боядисвали яйцата в характерния кафеникав цвят. Понякога рисували нещо върху тях или изписвали ХВ (Христос Воскресе), залепвали и малки ваденки.
Сега майсторството в украсяването на яйцата отдавна е надхвърлило луковите люспи и някои великденски яйца приличат на истински шедьоври, не по-лоши от Фаберже – направо да ти е жал да ги изядеш, затова често отлежават в хладилника с месеци… Малко като традицията с новогодишната елха, която трябва да стои до март, особено популярна сред руснаците.
Козунаци днес почти никой не пече сам, предвид огромното им разнообразие в магазина – покрити с глазура или шоколад и приличащи повече на кекс, те, разбира се, са вкусни, но не могат да заменят вкуса на домашния козунак. Моята баба и досега пече сама козунаците за цялото семейство и всичките ни приятели твърдят, че в живота си не са яли нищо по-вкусно.
В съботата преди празника боядисаните яйца и козунаците трябва да се осветят рано сутринта в църквата. Баба ми е разказвала, че дори и в съветско време, когато религията е била забранена, са празнували Великден и са боядисвали яйца. Докато живеели на село с прабаба, ходели да ги освещават в местната църква. А когато се преместили в малко военно градче в Подмосковието, където нямало църква – просто ги ядели неосветени, но всичко останало приготвяли, както се полага.
Сега църкви колкото щеш, така че освещаването на яйцата и козунаците може да се извърши навсякъде. Ние с мама обичаме да ходим в малката църква на „Воробьови гори“. Тя е много уютна и наблизо няма жилищни постройки, така че не стават големи опашки като в останалите църкви. По алеята около църквата се нареждат маси, на които всички слагат кулинарните си шедьоври, а понякога и вино – защото на следващия ден свършва Великият пост и тези, които са го спазвали, ще могат да „разговеят“.
През 15-20 минути минава попът, чете молитви и ръси със светена вода храната и хората. Нашият поп е с чувство за хумор: обикновено не жали водата и ни къпе обилно от главата до петите.
В православната религия Великден е един от най-големите църковни празници, но за мен, както и за повечето ми познати, той е свързан с друго – с единението между хората и неописуемата атмосфера, изпълнена с доброта и светлина, която се усеща навсякъде. Този ден обикновено се свързва с началото на пролетта – не календарната, а истинската. Времето на Великден винаги е хубаво, грее слънце и самите руснаци, уморени от сивотата и зимата, започват да се усмихват.
В пасхалната неделя всички се поздравяват с „Христо Воскресе“, на което се отвръща „Воистина Воскресе“. Нещо като израз на метафизическа радост. Но може и да не произнасяте тези думи, а просто да си разменяте боядисани яйца.
В неделя на Великден хората ходят на гробища, оставят яйца и козунаци със свещи на гробовете, поменават починалите си роднини и близки, но не с тъга – на този ден човек трябва да се радва на живота.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
