„Нощ в музея“ през погледа на руските „баби-разпоредителки“

Първото място, което посещаваме, е Музеят на космонавтиката. За да попаднем вътре, чакаме на дълга опашка под дъжда. Но настроението е позитивно. Една двойка пред нас отбелязва: „Нима това е опашка? На Серов беше истинска опашка!“

Действително, за да попаднат на изложбата на този художник в галерията на Кримски вал, московчани стояха по 5 часа при температура 15 градуса под нулата. В последния ден на изложбата беше счупена вратата на залата и ръководството на културната институция взе решение да удължи събитието с една седмица.

Музей на космонавтиката

Галина Газарова е наета да следи за реда в „Нощта на музеите“ именно в Музея на космонавтиката. Прекарвам с нея два часа – от 20.00 до 22.00 ч. При нея постоянно идват хора с въпроси – кога започват екскурзиите, къде е тоалетната и т.н. Галина търпеливо отговаря на всеки, а освен това проверява и билетите им. Не знам дали сте се замисляли, но макар че е безплатно, все пак на входа трябва да ви дадат билет и след това разпоредителката да ви го провери. Бабите-наблюдателки са истински фейс контрол и не може и да си помислите да нарушите добрия ред.

u0417u0430u0449u043e u0440u0443u0441u043du0430u0446u0438u0442u0435 u043fu043eu043bu0443u0434u044fu0445u0430 u043fu043e u0445u0443u0434u043eu0436u043du0438u043au0430 u0421u0435u0440u043eu0432

За „нощната смяна“ идват много млади хора. Срещат се семейства с малки деца в колички – размерите на Музея на космонавтиката позволяват вътре да се влиза с детската количка.

В тази нощ безплатна е не само експозицията – на всеки половин час има организирани турове с екскурзоводи, които разказват за историята на усвояването на Космоса и за най-важните събития в историята на съветската и руската космонавтика.

Една такава екскурзоводка е Лара – студентка от Германия, която кара стаж в Русия. Тя постоянно посещава „Нощ в музея“ в родния си Берлин. Това е първата ѝ „нощ в музея“ в Москва и споделя, че ѝ харесва: „Впечатленията са, че въпреки дъждовното време, дойдоха много хора“.

Третяковската галерия

Към 23.00 ч пристигам в Третяковската галерия на Кримски вал, където се съхранява колекцията с произведения на изкуството от XX век, и където хората мръзнаха, за да видят Серов през януари. Видимо, мястото е заредено с очакване за дълго стоене на опашка и наистина на входа ме посреща внушителна опашка под усилващия се дъжд.

Местната баба-разпоредителка се оказва не така приветлива – изглежда изморена и сънлива. Не отговаря с охота на въпроси за творбите и изисква да се обръщаш към нея максимално вежливо – с име и презиме – Надежда Ивановна.

10 u0444u0430u043au0442u0430 u0437u0430 u0422u0440u0435u0442u044fu043au043eu0432u0441u043au0430u0442u0430 u0433u0430u043bu0435u0440u0438u044f, u043au043eu0438u0442u043e u043du0435 u0441u0430 u0438u0437u0432u0435u0441u0442u043du0438 u0434u043eu0440u0438 u043du0430 u0440u0443u0441u043du0430u0446u0438u0442u0435

Седим с Надежда Ивановна, а край нас преминават десетки и стотици посетители. Ето – приближава се тълпа от шумни подпийнали студенти. За тях нощният поход в музея е безплатен начин да завършат вечерта. Една двойка спори за нещо около картината „Къпането на червения кон“. До тях жена успокоява 7-годишната си дъщеря, която, съдейки по всичко, в дадения момент иска да си е вкъщи и да спи. Изкуството посред нощ не се отдава на всеки с лекота.

Впрочем повечето посетители в Третяковската галерия са планирали посещенията си добре и почти не търсят разпоредителките за въпроси. Само една девойка се обръща към Надежда Ивановна с въпрос къде да намери картините на Шагал. Не ѝ провървява – зала № 9, където обикновено излагат картините на Шагал, е затворена, а самите картини временно са прибрани в хранилищата. Съобщавайки това, Надежда Иванова леко се разгорещява, но въпреки това, ми разказва малко за себе си. Историята ѝ е класически случай на разпоредителка в руски музей – цял живот е работила в училище, а в музея се устроила след пенсионирането си.

Към 2 часа след полунощ напускам галерията. На излизане срещам шумна група американски туристи. Питам ги „Как прекарвате „Нощ в музея“?“

Дженис от Айдахо възторжено разтърква ръце и гръмогласно казва: „Нощ в музея“ не е така скучно като ходенето с туристическа група. Имаме голям късмет, че сме в Москва точно по времето на тази акция“.

Да се говори на толкова висок глас в музея не е приемливо за Надежда Ивановна и тя хвърля неодобрителен поглед към туриста. Музеите и техните баби-разпоредителки обичат тишината.

"Российская газета". Всички права запазени.