4 руски художници на биеналето Manifesta в Цюрих

1. Андрей Тарковски

Участник в биеналето през този сезон стана един от най-великите режисьори на XX век Андрей Тарковски, бивше „лице“ на авторското кино в СССР. През тази година се навършват 30 години от кончината му. Вероятно по тази причина фрагмент от легендарния филм „Соларис“ е използван за своеобразна прелюдия към главната изложба на биеналето, чиято тема е трудът в различните си проявления и интерпретации. От момента на създаването му по романа на полския фантаст Станислав Лем през 1972 г. филмът става култов не само в Съветския съюз, но и по света (Гран при на фестивала в Кан).

Това е история за изследване на несъществуващата планета Соларис, но във филма се разказва и за специалните отношения между твореца и произведенията му. На изложбата са използвани цитати от филма – от сцената, в която героите пребивават в библиотеката на космическата станция и са в безтегловност, а на стената има картина на Петербург от Брьогел-старши със заглавие „Ловци в снега“.

Според замисъла на кураторите „срещата“ на „древната“ професия на ловеца с научния прогрес (космонавта) отеква в много произведения на изкуството, създадени специално за биеналето от художници в колаборация с обикновени местни жители – доктори, пастори, сервитьори и представители на други професии.

2. Олга Чернишева

Чернишева е един от най-популярните в момента на Запад съвременни руски художници. Нейните снимки и видеотворби за социалната несправедливост се излагат активно в цял свят – от московския музей за съвременно изкуство „Гараж“ до парижкия център „Помпиду“ и биеналето в Шанхай. През миналата година нейна голяма графична серия стана част от основния проект на Венецианското биенале. В Manifesta участва друга нейна известна серия от 2007 г. – „On Duty“ (На смяна), в която художници правят фотопортрети на сътрудници на московското метро, много от които са възрастни жени, прекарващи голяма част от времето си под земята.

3. Александър Шейн

Снимка: Александър Шейн

Режисьорът и продуцент Александър Шейн представи на биеналето част от проекта „Маяковски“, който той снимаше в продължение на пет години. В своето творчество Шейн неведнъж се е обръщал към документиране на самия творчески процес – той е съавтор и продуцент на документалната лента „Олег Кулик: зов и провокация“ и „Виноградов и Добосарский: снимка по поръчка“, посветени на известни съвременни художници. Филмът на изложбата разказва историята на една от главните фигури на руския авангард – поета Владимир Маяковски и театрълния теоретик и режисьор Всеволод Мейерхолд, който по сценарий прави танцова постановка за трагичната любов на поета и неговите музи на фона на съветската история.

4. Евгений Антуфев

Снимка: Олег Краснов

Това е най-младият участник от „руския отбор“. За своите 30 години той има вече две големи самостоятелни изложби – в италианския Collezione Maramotti в Реджо-Емилия и в московския Мултимедиа арт музей. Освен това е участвал в международни проекти на парижкия Palais de Tokyo, индустриалното биенале в Екатерининбург и в New Museum в Ню Йорк. Пристигнал в Москва преди 8 години от малкото градче Кизил, столица на Република Тува (около 4600 км на изток от Москва), Антуфев започнал да работи в стила на Луиз Буржоа и Анет Месаже – инсталации от различни предмети с включени самоделни обекти, препращащи зрителя към тувинската и личната митология на автора.

За Manifesta направил съвместен проект с пастора от катедралата на Мартин Рюшем „Вечна градина“ (Eternal Garden), посветен на знаменития писател и нобелов лауреат Владимир Набоков, автор на „Лолита“ и „Защитата на Лужин“. Художникът обърнал внимание на другата, неписателската страна от живота на Набоков – увлечението по пеперуди. Писателят се занимавал професионално с лепидоптерология и дори направил няколко открития в групата на Lepidoptera (пеперуди със специфична окраска на крилата – бел. ред.). Неговата огромна колекция от пеперуди в момента е изложена в няколко световни музея, в това число и в Лозана, от където за инсталацията в църквата били предоставени няколко експоната.

Изложбата продължава до 18 септември 2016 г.

"Российская газета". Всички права запазени.