Може ли руски филм за $10 млн. да изглежда като за 100

Филмът „Екипаж“ за руската киноиндустрия е уникален случай: този технически изпипан блокбъстър действително изглежда на нивото на най-добрите холивудски „филми-катастрофи“.

Това е история за пътнически лайнер, който трябва да превози хората от горящо летище на вулканичен остров. История, в която вълнуващият сюжет се развива включително и с помощта на ярки характери. Тричасовият екшън с бюджет $10,3 млн. при излъчването му в Русия се конкурира с холивудски блокбъстъри и събира внушителен за руските кина брой зрители – около 5,5 млн.

Някои смятат филма за римейк на знаменития едноименен филм, заснет от Александър Митта през 1979 г. и събрал в СССР над 70 милиона зрители. Но си приличат само някои мотиви от сюжета: земетресението, хората в капан. По принцип това е съвсем друга история, смята режисьорът на филма Николай Лебедев:

Н.Л.: Да снимаш наново съветския „Екипаж“ е също толкова безсмислено, колкото да правиш римейк на „Амаркорд“ на Фелини – това са уникални произведения. Същевременно нито проблематиката на 70-е, нито персонажите могат да бъдат пренесени в постсъветска Русия. Нашият филм е за обикновени хора, чийто живот е труден.

Винаги са ме интересували човешки драми на фона на голямото зрелище – балът в киното се управлява от история, която вълнува зрителите. Разбира се, появяват се нови технологии, но основата на разказа от времената на Аристотел не се е променила: най-важното е развитието на драмата, а дали използваме макети като Мелиес или съвременна компютърна графика не е толкова важно.

Къде е заснет филмът и къде са тези острови, където става земетресението?

Н.Л.: Условно обозначихме мястото на действието като района на Алеутските острови. Студен край, няма жители, но има международна концесия и на смени се работи в металургичен комбинат. Но изригва вулкан и хората са в беда – руснаци, американци, французи, германци, китайци... Във филма участва интернационален екип: актьори от различни страни, операторът Ирек Хартович е американец, продуцентският екип е руски.

По повод снимките – споразумяхме се с московското летище Внуково, те се заинтересуваха от идеята и позволиха да извършим важни снимки. За екстремните епизоди в подмосковния град Жуковски бе построено обречено на разрушаване летище, там бяха докарани самолети – и бракувани, и действащи. Всичко това бе взривено, опожарено, разрушено, падаха тавани и подове...

Във всичко се усеща режисьорската Ви страст: имаше усещане, че играете някаква любима игра, без да обръщате много внимание, че събитията не се развиват съвсем реалистично...

Н.Л.: Страстта наистина бе огромна и в голяма степен бе обусловена от детската ми любов към филма „Екипаж“ на Митта – първия съветски „филм-катастрофа“. Той ме потресе до такава степен, че цял живот исках да заснема нещо подобно. Буквално бленувах за филм-катастрофа: още като ученик си направих любителска снимачна площадка, правих там пожари, вършех какви ли не глупости и си мечтаех да заснема това в голямото кино.


Николай Лебедев. Снимка: Валерий Матицин / ТАСС

Но стигнах до своя „Екипаж“ и разбрах, колко е трудно, когато всичко се взривява и гори, когато на летището духа леден вятър, движат се огромни тълпи от хора и има напълно реална опасност. Два месеца само нощни снимки, повярвайте ми, не са за хора със слаби нерви.

А що се касае до реалистичността на събитията и правдоподобността, винаги ми се е струвало, че киното в момента се опитва да открие правдоподобността не там, където трябва да съществува. Киното, което просто възпроизвежда ежедневието, приковава нас, зрителите, към земята, и ни лишава от криле.

Кой от епизодите на филма е бил най-труден – технически или просто човешки?

Н.Л.: Трудно се снима катастрофа. И в техническо, и в режисьорско отношение това е огромно предизвикателство. Този епизод е огромен, продължава над един час, но трябва да бъде възприет като цялостен: вдишваме и издишваме чак след успешното кацане на самолета. Това е трудно да се измисли, трудно е да се реализира и технически е трудно да бъде заснето. Трудно е да се очертаят промените в характерите на персонажите, без да бъдат пропуснати нюансите. През цялото това време практически не съм спал, защото снимахме през нощта, през деня не успяваш да поспиш, а и организмът се съпротивлява.

Трудни и опасни са и интериорните снимки, където всичко се руши от огъня. Бяха построени специални конструкции, които трябваше да се срутят именно в нужния момент, а не по-рано, когато там се намираха героите от филма. Ако поради някаква неточност те се бяха срутили в момента, когато там се намират актьорите, би станала трагедия. Затова всичко бе изчислено прецизно.

А като на режисьор ми бе трудно да обоснова историята на прекачването на пътниците от самолета по време на полет. Когато един от героите предлага това на екрана, в залата обикновено се чува смях – това било невъзможно! Но когато тази сцена започва да се развива, смехът секва: начинът, по който това действие е представено на екрана, те кара да се чувстваш съпричастен и да вярваш в успеха на тази безумна идея. За мен беше важно да убедя зрителя във възможността на невъзможното, да го накарам да преживее тази история емоционално.

Когато гледаме „Хамлет“ на Шекспир, разбираме, че в реалността едва ли би дошъл призрак при принца и би го поучавал. Но вярваме в емоционалната истина на момента. Така е и тук: за мен бе важно да оправдая ситуацията емоционално. След като видях реакцията на залата, разбрах, че сме се справили с тази задача...

u041fu0435u0442u0442u0435 u043du0430u0439-u0434u043eu0431u0440u0438 u0444u0438u043bu043cu0430 u043du0430 u043eu043du043bu0430u0439u043d u043au0438u043du043eu0444u0435u0441u0442u0438u0432u0430u043bu0430 u201eu0414u0443u0431u044au043b u0434u0432@u201c

"Российская газета". Всички права запазени.