Защо паметникът на кръстителя на Русия край Кремъл разбуни обществен спор

Историята на издигането на паметника на княз Владимир (в историята той е известен и като Владимир-Кръстителя, Владимир Свети и Владимир Червеното слънчице) от самото начало бе изпълнена с протести и горещи спорове.

Идеята за построяването на паметника е на Руското военно-историческо сдружение (РВИО), което се оглавява от министъра на културата на Руската федерация Владимир Медински.

В началото на миналата година сдружението организира конкурс за концепцията на бъдещия паметник: при тайно гласуване победи проектът за 24-метров монумент, който предложиха руският скулптор Салават Шчербаков и архитектът Василий Данилов.

Аргументитепротив 

Противниците на изграждането на монумента твърдят, че той няма отношение към Москва, тъй като първото известно споменаване на града датира от 1147 г., т.е. 100 години след смъртта на княза. Освен това историците подчертават жестокостта на Владимир, който, след като през 980 г. завладява град Полоцк, изнасилва дъщерята на княз Рогнеда, а след това насилствено я взема за жена. И пак той собственоръчно убива баща ѝ и двамата ѝ братя.

Критиците на проекта изтъкват и политическия аспект на паметника на Владимир, който се асоциира с президента на Русия Владимир Путин. Известният журналист Олег Кашин отбелязва, че паметникът на Владимир може да се разглежда като дан към неговия влиятелен адаш. Освен това скулптурата на Салават Шчербаков в първоначалния ѝ вариант трябвало да превишава височината на 20-метровия паметник на Владимир в Киев. В контекста на руско-украинския конфликт това също се интерпретира от наблюдателите като политически жест.

Пътешествиятанамонумента

Откриването на паметника първоначално бе насрочено за 4 ноември 2015 г., когато бяха отбелязани 1000 години от смъртта на княза. Ръководството на РВИО предложи той да бъде издигнат до Московския университет на територията на природния резерват "Воробьови гори" (от 1935 до 1999 г. "Ленински гори"). Само че геоложкото състояние на мястото не позволи на брега на р. Москва да бъде поставена скулптура с тегло 300 тона: имаше опасения от свлачища. Московчани и градозащитници, недоволни от инициативата на РВИО, подеха петиция срещу паметника, която събра над 80 500 подписа. В резултат столичните власти предложиха на гражданите няколко алтернативни площадки в центъра на града – на Москворецката крайбрежна, на Лубянския площад и на Боровицкия площад. При гласуване на правителствения сайт "Активен гражданин" ("Активный гражданин") московчани подкрепиха последния вариант. Одобри го и комисията по монументално изкуство към Московската Държавна дума. На това решение обаче се противопоставиха градозащитниците: мястото, където се пресичат улиците "Моховая" и "Знаменка", където ще се появи статуята на Владимир, влиза в защитената територия на Московския Кремъл и всяко ново строителство там е забранено. В началото на тази година ЮНЕСКО предупреди руските власти, че при отказ от консултации по историческия ландшафт и неспазване на изискванията на конвенцията за защита на наследството Московският Кремъл ще бъде лишен от статута на паметник със световно значение. В резултат авторите на монумента се съгласиха да намалят габаритите му: сега фигурата на княза е висока 12,2 м, а на паметника заедно с кръста тя няма да превишава 16,8 м.

ЮНЕСКО постави още едно изискване – комплексно благоустройство на Боровицкия площад с привличането на международни участници. През април тази година властите обявиха резултатите от конкурса за концепцията на реконструирания площад. Победи проектът на руското архитектурно бюро AI-Architects. Той предвижда на Боровицкия площад да бъде създаден стъпаловиден наклон, символизиращ водите на р. Днепър, в която княз Владимир е покръстил киевчани.

"Предложена беше интересна идея: ние виждаме капка, която като че ли, падайки във водата, се разнася в кръгове. Създава се асоциация с ритуално покръстване", така обяснява концепцията главният архитект на Москва Сергей Кузнецов.

Владимир Смирнов / ТАСС

ЮНЕСКОгледапрезпръсти

Между другото, тези две решения едва ли могат да бъдат наречени компромис, убеден е координаторът на общественото движение "Архнадзор" Рустам Рахматулин. "ЮНЕСКО разглежда проекта за паметник на Владимир изключително от гледна точка на въздействието му върху Кремъл. А междувременно той е къде къде по-голяма заплаха за намиращия се в съседство паметник на руския класицизъм – Дома на Пашков, който не влиза в списъка на Световното наследство. Паметникът ще закрие гледката към това здание от страната на Кремъл – тук няма да помогне нито това, че размерът на скулптурата е намален, нито че са я преместели спрямо оста на централната колона на Дома на Пашков. Този паметник просто не трябва да бъде тук", споделя градозащитникът в разговор с "Руски дневник".

Вероятността Кремъл да се лиши от статута на обект от списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО според "Архнадзор" е минимална. "Всички предписания на ЮНЕСКО към московските власти имаха устен характер, по същество те не са фиксирани никъде и с нищо не задължават тези, които ще поставят този паметник на Боровицкия площад. Така че просто няма никакви официални основания за санкции от ЮНЕСКО", допълва Рахматулин.

До 1 декември тази година Русия трябва да изпрати в Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО доклад за резултатите от издигането на паметника на княз Владимир.

ФОТОГАЛЕРИЯ: Погледнете отблизо руските съкровища

"Российская газета". Всички права запазени.