Как "Анна Каренина" на Лев Толстой стана мюзикъл

16 ноември 2016 Юлия Шевелкина
Успяха ли постановчиците да представят класическата любовната драма в развлекателния западен формат?
Каренина
Валерия Ланская в ролята на Анна Каренина. Снимка: Press photo

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему", тази фраза, с която започва романът на Лев Толстой "Анна Каренина" (за първи път той е публикуван през 1875-1877 година), много хора знаят наизуст.

Трагичната любовна история е била екранизирана над 30 пъти, поставяна е била на театралната и балетната сцена, но едва неотдавна обемният труд на руския класик бе представен в музика и стихове: в Московския театър на оперетата поставиха мюзикъла "Анна Каренина", чиято премиера бе през октомври.

Чисто руски мюзикъли

"Анна Каренина" стана третият напълно руски мюзикъл, създаден в този театър. Неговият продуцент Алексей Болонин няколко години се е занимавал с постановки на западни мюзикъли по лиценз. С негова помощ в началото на 2000-те години в Русия пристигнаха "Метро" ("Metro"), "Нотър дам дьо Пари" ("Notre Dame de Paris") и "Ромео и Жулиета" ("Romeo & Juliette"). "Тогава у нас все още не беше изградена култура на мюзикъла и самата дума изглеждаше странна за руския зрител", спомня си Болонин. "Сега вече разбирането на този жанр съзря. Разбрахме, че можем да направи нещо свое".

Първата собствена постановка в Театъра на оперетата бе "Монте Кристо". Мюзикълът по романа на Александър Дюма за първи път бе представен на публиката през 2008 година.

През 2012 г. той бе сменен от "Граф Орлов" – историята за поданика на Екатерина Втора, изпаднал в немилост. Либретото и на двете постановки бе написано от известния в Русия бард и бивш съветски дисидент Юлий Ким, а музиката е на композитора Роман Игнатиев. Същият екип работи и по мюзикъла "Анна Каренина".

Главният герой на новия мюзикъл е влакът. Той заслепява зрителя от самото начало и под него на финала изчезва Каренина. Огромното колело, закрепено на сцената под самия таван, се върти постоянно, напомняйки за съдбата и злата участ. Всичко това под звуците на симфоничен рок, както критиците нарекоха музикалната стилистика на постановката, в изпълнение на жив оркестър.

Модата на класиката

"Романът на Толстой както никой друг е подходящ за мюзикъл, защото в него има всички елементи, а най-важният е историята на взаимоотношенията и любовта", така Болонин обяснява избора на сюжета. "Ние, разбира се, не можем да развиваме философски мисли, защото това не е този жанр, но някои знакови неща за Толстой са отразени в сценографията или са изложени в поезията, а на места просто има преки цитати от романа".

Продуцентите, които са взели за основа произведението на Лев Толстой, са се включили в руската театрална тенденция от последните години – налагането на класиката на театралните сцени. Отчасти тази тенденция се появи благодарение на Министерството на културата на Руската федерация, което не желае да вижда на сцените на държавните театри радикални съвременни пиеси; отчасти и заради поощряването на вкусовете на преобладаващото мнозинство сред зрителите на мюзикъли, обожаващи спектаклите с костюми.

През 2014 година, например, в Санктпетербургския театър на музикалната комедия бе поставен мюзикъл по романа на Булгаков "Майстора и Маргарита", а през миналия сезон пак там, само че в Мюзикхола, на сцената излизаше "Онегин" по романа в стихове на Александър Пушкин. А пък в Москва през пролетта на 2016 г. по случай 150-ата годишнина на Достоевски в Московския театър на мюзикъла поставиха рок операта "Престъпление и наказание" по едноименното произведение на Фьодор Достоевски.

Повече драма

В "Анна Каренина" на пръв поглед няма леки хитови мелодии, по които се разпознават "Призракът на операта" или "Котките" (Cats). Присъства обаче руската приспивна песен, която Каренина пее на сина си при пълна тишина. Има и партия на началника гара, който напомня, че билетът на всички наистина е до една крайна дестинация. Има драма, с която е пронизана всяка песен. И именно това е основната разлика между руския и западния мюзикъл.

"Русия е театрална страна. На сцената са артисти, които са завършили най-известните в света театрални школи, затова мюзикълите в Русия не са само вокал, а пълноценен драматичен спектакъл", казва Болонин. Най-малко заради това си струва те да бъдат посетени.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook