Легендата на руската словесност: Дмитрий Лихачов става на 110 години

28 ноември 2016 Евгений Водолазкин
Почетният доктор на Оксфорд и на още десетки университета по света, академикът и изследовател на руската литература и култура Дмитрий Лихачов е роден на 28 ноември. С разрешението на неговия ученик и известен писател Евгений Водолазкин публикуваме откъс от есето "Постигане на свободата" за неговия знаменит учител.
Дмитрий Лихачов
Дмитрий Лихачов у дома. Ленинград, СССР, 1987 г. Снимка: Юрий Белински, Олег Прохоров / ТАСС

За да получиш признание в Русия, трябва, както е известно, да живееш дълго. Историята на живота на Дмитрий Лихачов до голяма степен потвърждава тази гледна точка. Макар че още пред 70-те години на миналия век го наричаха първия литературовед в страната, всенародното признание дойде при него едва през епохата на перестройката. Тогава той вече беше близо до 80-те...

Лихачов е роден през 1906 г. в семейството на петербургски инженер. "Паметта за живота "преди нещастието" (така академикът наричал Октомврийската революция от 1917 г.) вероятно е била едно от онези неща, които впоследствие не му позволиха окончателно да изпадне в отчаяние. За разлика от тези, които не завариха "предишните времена", през целия си съветски живот Лихачов отлично разбираше, че може да се живее другояче. Тази памет разкри социалистическата действителност и не му позволи да се разтвори в нея. Дали пък същата тази памет не му даде сили да преживее съветската власт?

След като завършва университет (1928 г.), Лихачов се оказва в Соловецкия концлагер. Сега човек трудно може да разбере как някой може да бъде лишен от свобода заради любовта към буквите (като материал за обвинението срещу него е използван написаният от Лихачов доклад "За някои преимущества на стария руски правопис"), но това наистина се случва. По същия начин не можем да си представим напълно как ли се е чувствало в този ад едно 22-годишно момче, живяло единствено в домашна атмосфера. Комунистическия ад, появил се върху развалините на монашеския рай. Изгубеният рай на монасите не бил само метафора. По време на съществуването си той имал осезаеми райски атрибути: на Соловецките острови, до Полярния кръг, в парници растели тропически плодове. Парниците се отоплявали с гореща вода, използвана в производството на свещи за избелване на восък.

На Соловецките острови той разбира за първи път какво е смърт. Тя плътно се доближава до него по време на посещение на родителите му. Лихачов се оказва в списъка на хората, които лагерните власти разрешават да бъдат разстреляни "за сплашване". Той е предупреден и във въпросната вечер не се връща в бараката. Скривайки се по дворове, цяла нощ той чува изстрели. А сутринта, когато става ясно, че разстрелите са приключили, той осъзнава, че е останал жив.

Страници от фотоалбума на Дмитрий Лихачов с негови надписи за времето, прекарано в Соловецкия лагер (1926-1930 г.). Снимка: Владимир Федоренко / РИА "Новости"Страници от фотоалбума на Дмитрий Лихачов с негови надписи за времето, прекарано в Соловецкия лагер (1926-1930 г.). Снимка: Владимир Федоренко / РИА "Новости"

Самият той признава, че именно тогава станал друг човек. Престанал да се страхува и това било изход към свободата. Благодари на Бога за всеки преживян ден, защото разбира, че от този момент нататък всеки ден му е подарен. Лихачов никога не се е сравнявал с Достоевски, който е очаквал смъртната си присъда, но това сравнение не може да не ти дойде в главата.

След като е освободен от лагера през 1932 г., той работи като коректор. "Времето ме обърка", казва той повече от половин век по-късно. "Когато можех да направя нещо, бях коректор, а сега, когато бързо се уморявам, ме затрупа работа". През 1938 г. постъпва на работа в Института по руска литература към Академията на науките, с който е свързана цялата му по-нататъшна съдба. Работи в него повече от 60 години и Домът се превръща в негов дом.

Като сътрудник на Пушкинския дом Лихачов преживява блокадата. Тук, също като на Соловецките острови, животът отново се разпада на полюси: "Когато дойде гладът, хората показаха какви са, разголиха се и се освободиха от всякакъв фалш: едни се оказаха прекрасни, безпримерни герои, а други – злодеи, мерзавци, убийци и човекоядци. Средно положение нямаше. Всичко беше истинско. Небето се разтвори и в небето се виждаше Бог. Него добрите ясно го виждаха. Ставаха чудеса". Това са редове от неговата книга "Спомени", а без преувеличение това е велика книга.

Напоследък започнаха да се издават трудовете, които му донесоха световна слава. Той се занимаваше с поетичността на древноруската литература, с нейните жанрове, направи подробна характеристика на развитието ѝ. Писа за Лесков, Достоевски – има опасност изброяването да се проточи... И изобщо не може да се каже, че в някои от посочените сфери той е бил пръв. Просто съприкосновението му към повечето теми беше истински моцартово – изящно и в същото време безспорно. В неговите трудове няма безсмислици, те са написани на ясен и спокоен език: дълбоката мисъл не се нуждае от орнамент.

Дмитрий Лихачов на вилата му в Комарово, Ленинградска област. Снимка: Всеволод Тарасевич / РИА "Новости"Дмитрий Лихачов на вилата му в Комарово, Ленинградска област. Снимка: Всеволод Тарасевич / РИА "Новости"

Изгряването на "звездата на Лихачов" е прието да се свързва с неговото изказване в останскинското телевизионно студио през 1986 г. (тогава е поканен да говори пред телевизионната аудитория в рамките на цикъла "Изтъкнатите писатели на Русия" – бел. "Руски дневник"). Това не е просто изказване на известен учен. Този ден страната си намира духовен лидер. Ако трябва да бъдем по-точни – нов тип духовен лидер. През Средновековието тази роля изпълняват светците, а през XIX век – писателите. В края на XX век тя се пада на учения: именно в това, очевидно, е съответствието с времето.

Добре си спомням това утро на 19 август 1991 г. (опита за държавен преврат в Москва – "Руски дневник"). В този ранен час в отдела бе само Лихачов. "Какви мерзавци!", каза той. Това кратко определение не знам защо ме успокои. По-късно – в академична форма – Лихачов повтори това пред десетки хиляди, събрали се на Дворцовия площад в Петербург. Академикът беше на 84 години.

Над смелостта аз бих поставил, може би, друго негово качество: независимостта. По някакъв учудващ начин не всички смели хора са независими, а в крайна сметка това означава, че не са достатъчно смели. Така става, когато човек се чувства заложник на своята репутация. На гледните точки на своя социум. На общественото мнение като цяло. Лихачов никога не се е чувствал заложник: той винаги е бил свободен.

Лихачов беше в добри отношения с Михаил Горбачов, и въпреки това, изпрати протестна телеграма до Кремъл заради превземането на Вилнюския телевизионен център. Когато обаче етнократската природа на прибалтийските държави стана очевидна, той намери за тях доста остри думи, които, ще отбележа, не влизаха в тогавашния "демократичен" репертоар. При безусловно демократичния си начин на мислене, той изобщо не приемаше да играе оперетната роля на "бащата на руската демокрация", която непрекъснато се опитваха да му натрапят. Очевидно ръководейки се от такова разбиране на неговото амплоа, в началото на Косовската война една американска телевизионна компания посети Лихачов с молба да разкаже какво мисли за престъпленията на сърбите. Това беше няколко месеца преди смъртта му. Непреклонният академик предложи да си говорят за престъпленията на американците. Той не се изплаши да бъде изключение от редиците на "прогресивната общественост". Той живя толкова дълго, че имаше право да тълкува посвоему прогреса.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook