Подземните съкровища: шедьоври от Ермитажа, потънали преди 245 години

Държавният Ермитаж.

Държавният Ермитаж.

Panthermedia / Vostock-photo
Финландия и Русия не могат да се споразумеят за собствеността на колекция на стойност 1,5 млрд. евро, потънала през 18 век.

"Фрау Мария" (Vrouw Maria), холандската шхуна, която освен други товари транспортира картини от колекцията на търговеца Герит Брамкамп, дарени от Екатерина II за Ермитажа в Санкт Петербург, потъва в Балтийско море преди 245 години. От 1999 г., когато финландски рибари намират мястото на корабокрушението край Аландските острови, Русия и Финландия спорят за собствеността на съкровището, което все още може да се намира на дъното на морето.

Пътническихроники

Според корабния дневник, който се пази в архивите на финландския град Турку, корабът тръгва на последното си пътешествие от Амстердам до Санкт Петербург на 5 септември 1771 година. Той носи разнообразен товар – от захар до дрехи и скъпоценности, както и 27 картини от холандски майстори от 17 век, включително Герард Терборх, Адриан ван де Велде и Герит Доу. Тези картини били купени на търг в Амстердам по нареждане на императрицата от руския посланик в Холандия княз Голицин.

По план се очаквало корабът да се движи по на север през Балтийско море, за да се избегне плаването в опасните крайбрежни финландски води с каменисти дъна, но се отделил от курса и се разбил в скалите. В дневника се казва, че корабът е загубил контрол по време на буря, когато целият екипаж се събрал за молитва.

Екипажът се евакуирал с помощта на спасителните лодки на един от близките острови. На 7 октомври моряците се приближили до потъващия кораб с лодки и спасили тази част от товара, която можели да достигнат. "Видяхме, че горната палуба е наполовина под водата. Спасихме всичко, което можахме", се казва в дневника на кораба. На следващия ден спасяването на товара трябвало да бъде прекъснато заради нестабилните метеорологични условия, и когато екипажът се завърнал на мястото на корабокрушението на 9 октомври, се наложило да признае загубата на кораба.

Единтовар, четирисобственика

През 1970-те шведският историк Кристиан Ахлстрьом открил информация за "Фрау Мария" във финландските архиви. През лятото на 1999 г. финландска експедиция под ръководството на Рауно Койвусаари открила останките на кораба на 11 км от остров Юрмо. Изследователите открили, че товарът не е повреден по време на корабокрушението. Според европейски експерти, стойността на картините на борда на "Фрау Мария" могат да се оценят на 1,5 млрд. евро.

Почти веднага започнали да се появяват планове за възстановяване на съкровището, предложени от руски и шведски бизнесмени, но успоредно с тези планове възниква и въпросът за собствеността на кораба и товара, който както се оказва може да принадлежи на четири страни – Холандия като страна, която е собственик на кораба, Швеция като страна, на която е принадлежала територията в Балтийско море през 18 век, Русия като страна, за която е бил предназначен товарът, и Финландия, която притежава територията в Балтийско море днес.

Във финландския закон се казва, че ако корабът и товарът му останат в териториалните води на Финландия за 100 години, страната става техен пълноправен собственик. Тези условия ще изтекат през декември 2017 г., когато скандинавската страна чества стогодишнината от независимостта си.

Опитизаспасение

Руските власти са се опитвали да спасят картините още през 18 век. Когато новината за корабокрушението достигнала до Санкт Петербург, правителството незабавно се обърнало към Швеция с молба да поеме ситуацията в свои ръце. Канцлерът Никита Панин пише до шведския си колега Улрик Шефер, че "на борда има няколко сандъка с ценни картини, които принадлежат на Нейно Имперско Величество". 

Опитите корабът да бъде спасен били прекратени през зимата заради ледовете и са подновени през пролетта на 1772 г., но тогава технологията не позволявала да се спаси товарът.  

След откриването на мястото на корабокрушението през 1999 г. въпросът отново се поставя и руски специалисти започват да предлагат съвместни експедиции с финландците. От 2008 г. преговорите са в ход, но през 2011 г. Финландия официално отказва общите планове за изваждане на кораба.

Техническиперспективизавъзстановяване

Руските експерти по подводна археология са убедени, че единствената пречка за изваждането на кораба е правният въпрос, свързан с финландския закон и финландската позиция, която се основава на него.

Контраадмирал Константин Шопотов, ръководител на "Балтийски спомен" – единствената подводна експедиция на Русия, и член на Агенцията за опазване на културното наследство на "Фрау Мария" "Росохранкултура" вярва, че възстановяването кораба и неговия товар не би причинило много затруднения за специалистите при липса на законови пречки.

"Да се извади "Фрау Мария" няма да е трудно, той се намира в плитчините; още повече водите на Балтийско море са студени, в тях няма корабни червеи и други вредители, затова може да се говори за добро състояние на дървото", каза той.

"Ясно е, че ценният товар на кораба може да е бил частично или изцяло плячкосан през последните 200 години; например ценностите и среброто, които са били директно на палубата, липсват, но ако картините са още там, те са запечатани в тръби и може да предполагаме, че са се запазили напълно". Корабът, от друга страна, според мнението на специалисти по подводна археология, не е от особена научна и историческа важност.

Текстът е публикуван в съкратен вид http://tass.ru/v-strane/3690786

"Российская газета". Всички права запазени.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"