Придворният храм на семейство Романови: 10 факта за Казанския събор

01 декември 2016 culture.ru
Казанският събор е един от символите на Санк Петербург. Той е построен през 1811 година и бил вдъхновен от римската базилика "Свети Петър". Припомняме интересни факти от историята на едно от главните украшения на северната столица на Русия.
Казански събор
Снимка: Lori / Legion-Media

1. Казанският събор е построен от архитекта Андрей Воронихин

Цар Павел I решил да построи Казанския събор на мястото на старата църква "Рождеството на пресвета Богородица". Императорът организирал конкурс за проекти, в който участвал италианецът Пиетро Гонзаго, англичанинът Чарлз Камерън и французинът Жан Франсоа Тома дьо Томон. Царят вече бил одобрил работата на Камерън, когато граф Строганов му препоръчал да даде проекта на младия архитект Андрей Воронихин, който не участвал в конкурса. Императорът харесал работата му и Воронихин бил назначен за главен архитект.

 2. Вдъхновен от съборите в Рим и Флоренция

Павел искал новото здание да напомня на римската базилика "Свети Петър". Воронихин проектирал грандиозна колонада, която била в хармония с проекта на италианския храм. 96-те колони на Казанския събор не били разположени по периметъра, а били разтворени към Невския проспект. Северната външна страна на храма станала парадна. Според плана на Воронихин трябвало да има колонада и от южната страна на храма, но по-късно той се отказал от тази идея.

Снимка: Lori / Legion-MediaСнимка: Lori / Legion-Media

Северните врати на събора били излети от бронз по подобие на "райските врати" на флорентинския баптистерий на Лоренцо Гиберти. Съвременниците критикували Воронихин за тези взаимствания и ги нарекли "плагиат".

3. Сградата е определяна като Музей на природния камък

Съборът е наричан музей на руския природен камък. Главният декоративен материал бил варовиковият туф, добиван край Петербург. Камъкът приличал на италианския травертино, с който е построена базиликата "Свети Петър". Туфът с пореста структура се обработва лесно, използвали са го за облицоване на външните стени на събора, за направата на капителите, фризовете и облицовъчните декорации. За вътрешния декор Воронихин използвал карелски мрамор, местен порфир и яспис. Интериорът на събора украсяват 56 колони от розов гранит с позлатени капители.

4. Интериорът е дело на водещи руски художници

И отвън, и отвътре Казанският събор е декориран от скулптори и барелефи. Бронзовите статути са създадени от  Степан Пименов, Иван Мартос и Василий Демут-Малиновски. Стенописите на събора са дело на известни живописци, сред които са Карл Брюлов и Владимир Боровиковски.

5. Казанският събор става храмов музей на войната с Наполеон от 1812 година

Съборът е открит година преди войната от 1812 година. Преди да замине на служба в армията, Михаил Кутузов, който бива назначен за главнокомандващ, посещава храма. След войната тук са донесени трофеите – военни знамена и щандарти (лични флагове на владетелите), ключове от превзетите градове, маршалският жезъл на френския пълководец Луи Никола Даву.

6. Бил е и храм на дома на Романови

Църквата "Рождеството на Богородица" е била придворен храм на дома на Романови. Тук се е съхранявало копие на иконата на Казанската Божия майка – тя била смятана за покровителка на династията. Когато Казанският събор бил построен, той наследил и светинята, и ролята на придворен храм. Тук са се венчали всички членове на царското семейство, тук са отслужвани благодарствени молебени след провалилото се покушение срещу Александър II, тук е отпразнувана 300-ата годишнина на дома на Романови.

7. Пазел е най-голямата царска светиня

Храмът бил осветен в чест на иконата на Казанската Божия майка, една от най-известните православни светини. В събора се пазело копие на иконата, което се е смятало за чудотворно. Петър I лично се разпоредил светинята да бъде доставена в Петербург, а преди да бъде построена църквата "Рождеството на Богородица", иконата се е съхранявала в параклиса на Петроградския район.

Снимка: Сергей Пятаков / РИА "Новости"Снимка: Сергей Пятаков / РИА "Новости"

 8. Тук е работил и благотворителен център

През 19 век в събора е действало неделно училище за възрастни, издавал се собствен вестник и храмът бил известен като благотворителен център. През годините на Първата световна война тук са складирали продоволствие и всякакви материали за отопление, за да бъдат изпратени на фронта. В храма е бил открит един от първите в Русия лазарети с дарения на миряни и църковни пари. Съборът е бил под покровителството на императрица Александра Фьодоровна.

9. Казанският събор бил превърнат в Музей на историята на религията и атеизма

През 1929 година болшевиките затворили събора, а три години по-късно предали сградата на Академията на науките. На купола вместо кръст поставили позлатено кълбо със стрела, църковните предмети били разпределени между музеите. В сградата се нанесъл Музеят на историята на религията и атеизма. Неговата експозиция разказвала за възникването на християнството, исляма и източните вероизповедания.

10. По времето на СССР храмовите мощи били укривани на тавана

На тавана на Казанския събор почти 20 години били скрити мощи на светци, които са се съхранявали в храма. Сътрудници на Музея на религията и атеизма пренесли там мощите на светия благоверен княз Александър Невски, на свети Зосим и други. Едва през 1991 година светините били върнати в храма.

Ракла с мощите на Александър Невски. Снимка: Централният държавен архив на кино-фото-фонодокументи / Карл Була / РИА "Новости"Ракла с мощите на Александър Невски. Снимка: Централният държавен архив на кино-фото-фонодокументи / Карл Була / РИА "Новости"

Текстът на руски език на сайта http://www.culture.ru/materials/144865/pridvorniy-hram-semi-romanovih-10-faktov-o-kazanskom-sobore

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook