Чужденци, привлечени да работят за руските царе

Фонтанът "Самсон" и Големият дворец в Петерхоф.

Фонтанът "Самсон" и Големият дворец в Петерхоф.

Lori/Legion-Media
Повече от 200 години руските цари са най-щедрите и изгодни поръчители на чуждестранните майстори. Припомняме историите на неколцина чуждестранни майстори, оказали влияние върху руската култура, благодарение на руските короновани особи.

Архитектура

Традицията да се канят чуждестранни архитекти съществува много отдавна (спомнете си италианеца Аристотел Фиораванти и неговия Успенски събор в Кремъл, издигнат през 1475-77 г.), но истински размах тя придобива по времето на Петър I. Той довежда швейцареца Доменико Трезини, като го "отмъква" от датския крал в Копенхаген, където архитектът се занимавал със строителството на крепостни стени. В Русия Трезини става творец на шедьоври като Петропавловският събор и Летният дворец на Петър в Петербург.

Италианецът Джакомо Кваренги  (Ермитажния театър, Институтът "Смолни" в Петербург) в родината си изпълнява неголеми поръчки за племенника на папа Климент XII, за княза на Монако, за ерцхерцогиня Моденска и британския барон Аръндел.

Санкт Петербург, гледка към Петропавловската крепост. Снимка: Lori/Legion-MediaСанкт Петербург, гледка към Петропавловската крепост. Снимка: Lori/Legion-Media

Но не всички творци с чуждестранни фамилии всъщност са чужденци. Много от тях идват в Русия още като деца и получават художественото си образование именно тук. Има дори и такива, родени в Москва или Петербург. Не може да не припомним Бартоломео Франческо Растрели (Големият дворец в Петерхоф), който, макар и роден в Париж, израства в Русия, където баща му – скулпторът Бартоломео Карло Растрели, е поканен от Петър I. Своите първи поръчки той получава именно в Русия. Като юноша тук попада и Карло Роси, който получава образованието си по архитектура в Петербург, а по-късно построява ансамбъла на Генералния щаб на Дворцовия площад.

Балет

11-годишният Роси е доведен от своя втори баща – балетмайстора Шарл льо Пик, който преди това прекарва няколко години като балетмайстор на Кралския балет в Лондон, а още по-рано работи като танцьор в Парижката гранд опера. Льо Пик реформира руския балет в края на 18 в. и издава на руски език многотомните "Записки за танците и балета" на своя учител Жан Жорж Новер.

Шарл Луи Дидло / Нюйоркската публична библиотекаШарл Луи Дидло / Нюйоркската публична библиотека

За основоположник на руския балет се смята Жан-Батист Ланде, който пристига в страната през 1734 г. от Стокхолм, където работи като директор на френския театър на крал Фредерик I Шведски. Основаната от него школа днес носи името Балетна академия "А.Я. Ваганов".

Хореографът и композитор Доменико Гаспаро Анджолини, който през 1766 г. прави впечатление в двора на Екатерина Велика, като за първи път използва руски народни мелодии, преди това работи като ръководител на балетната трупа в Императорския театър във Виена. Именно за него Глук пише "Орфей и Евридика".

Френската революция, в която много аристократи губят главите си, а редица артисти – парите си, кара парижани да търсят спасение в далечна Москва. Един от тях е Шарл Дидло, бившият любим танцьор на шведския крал Густав III, който жъне огромни успехи в Париж.

Изкуство

Бюст на Петър I, бронз. Бартоломео Карло Растрели / Държавният Руски музей / РИА "Новости"Бюст на Петър I, бронз. Бартоломео Карло Растрели / Държавният Руски музей / РИА "Новости"

Списъкът с европейски художници, преместили се в Русия, е огромен. Поканеният от Петър I Бартоломео Карло Растрели по-рано работи в двора на Людовик XIV. А Етиен Фалконе ("Меденият конник" в Петербург) изпълнява поръчки на мадам Дьо Помпадур, фаворитка на Луи XV.

В саксонския двор в Дрезден се труди майсторът на рококо Пиетро Ротари. В Русия успешно гастролира и любимата портретистка на Мария Антоанета – Елизабет Виже-Льо Брюн, която напуска Франция заради терора там.

Създателят на Военната галерия в Ермитажа Джордж Доу пък се ползва с покровителството на херцога на Кент и белгийския крал Леополд I. Като придворен художник на пруския двор работи живописецът Франц Крюгер, а Франц Ксавие Винтерхалтер е придворен майстор на френския крал Луи Филип.

Опера

Ескиз за декорации за операта "Цефал и Проклис" / АрхивЕскиз за декорации за операта "Цефал и Проклис" / Архив

Началото на този жанр в Русия е положено при Анна Ивановна (управлявала през 1730-40 г.) с пристигането на италианска трупа под ръководството на Франческо Арайя, чиято първа опера е поставена във Флоренция, в двора на херцог Медичи. Друга опера на Арайя – "Кефал и Прокрида" с либрето от Сумароков – става първото произведение в този жанр на руски език.

Главата на Датския кралски оркестър Джузепе Сарти по-късно пише музика по текстове на Екатерина Велика. Три години в Русия прекарва и Доменико Чимароза. Италинските композитори през 18 век работят толкова много, че през 2014 г. певицата Чечилия Бартоли издава специален албум с написани от тях "руски" барокови арии, наречен "Санкт Петербург".

Не можем да не споменем и Джузепе Верди – по поръчка на петербургския Болшой театър (днес театър на Товствоногов в Петертбург) той пише операта "Силата на съдбата".

Текстът на руски език на сайта http://www.culture.ru/materials/153557/kogo-romanovi-zamanili-v-rossiyu

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"