6 факта за Троицкия събор в Санкт Петербург

Пьотр Ковальов / ТАСС
Приключи реставрацията на един от най-забележителните храмове на Петербург – Троицкия (Измайловския) събор, която се проточи 21 години. Припомняме си важни факти от неговата история.

Снимка: Пьотр Ковальов / ТАСССнимка: Пьотр Ковальов / ТАСС

1. Построен е за Измайловския полк

В средата на XVIII век на мястото на събора се намирали църкви, построени за военните от Измайловския полк, който бил разположен в съседните казарми. Заради липсата на постоянни жилища, първоначално било решено да се построи походен храм. А когато през 1734 г. изградили походна дървена черква, то основателката на полка, императрица Анна Ивановна, дарила няколко богослужебни одежди за свещениците. Впоследствие почетни командири на полка са били членове на семейство Романови, включително императрица Екатерина II, император Павел I и великият княз Николай Павлович, станал по-късно Николай I. Измайловският полк е участвал в най-важните сражения: щурма на Очаков, битката при Аустерлиц, битката при Бородино, а през 1814 г. влиза в Париж.

През 1754 г. за полковия гарнизон бил построен нов петкуполен храм (също временен), който просъществувал до 1828 г.

2. Куполът на събора е вторият по големина в Европа

Снимка: Георгий ДолгополскиСнимка: Георгий Долгополски

През 1828 г. първият камък в основите на новия събор бил заложен от императрица Мария Фьодоровна. Строителството се финансирало от Николай I, бивш командир на полка. Освен това, той пожелал новият храм, побиращ 3 хиляди души, да бъде построен по подобие на предишния дървен храм и лично контролирал проекта. Лаконичната сграда с четири портика, дело на архитект Василий Стасов, била увенчана с пет купола. Още преди да започне строителството, императорът пожелал те да бъдат боядисани в синьо и украсени със звезди – така, както е на Архангелския събор в Москва.

Малките куполи са разположени не диагонално, а по посоките на света. При това те стоят толкова близо един до друг, че отдалеч може да се предположи, че това е един голям купол със сияещи златни звезди. Куполът на събора станал втория по големина дървен купол в Европа.

3. Става паметник на воинската слава

Снимка: Георгий ДолгополскиСнимка: Георгий Долгополски

В храма се съхранявали трофеите на измайловци, действащите полкови знамена. Пак тук се намирали и ключовете от крепостите Баязит, Никопол, Андрианопол и други, а също така, противниковите знамена, пленени в битките. В стените на събора били вградени мраморни плочи с изписани имената на загиналите офицери от Измайловския полк. Съборът е един от първите полкови храмове, в които се появяват подобни паметни плочи. Често войниците, които се уволнявали, дарявали на храма своите награди. Когато императорът забранил медалите да се предават в храма, от вече дарените направили обков за иконата на Николай Чудотворец.

4. Ансамбълът включва монумент в чест на победата на руските войски

През 1886 г. в присъствието на Александър III пред събора бил открит Паметник на Славата – монумент в чест на победата в Руско-турската война от 1877-1878 г. Колоната била направена от дулата на 108 трофейни турски оръдия и увенчана с фигура на Победата с лавров венец. До монумента били разположени пленени неприятелски артилерийски оръдия. През 30-те години съветските власти изпратили паметника за претопяване и едва през 2005 г. той бил пресъздаден и установен на старото му място.

5. В него са се венчали Достоевски и Анна Сниткина

Съборът е свидетел не само на военната, но и на гражданската история. Тук през 1867 г. писателят Фьодор Достоевски се венчал за Анна Сниткина. Освен това, в храма се намира най-старата икона в Петербург – иконата на Света Живоначална Троица, рисувана през 1406 г. Самият храм е вписан в списъка на ЮНЕСКО като част от историческия център на Петербург.

6. Реставрацията продължи повече от 20 години

Снимка: Георгий ДолгополскиСнимка: Георгий Долгополски

По времето на СССР храмът бил затворен и дълго време е бил ползван за утилитарни цели. Мазетата се използвали за плодохранилище, самата сграда се използвала като склад. Искали на мястото на събора да направят трамвайно депо, след това – да направят от него зала на Консерваторията. Но в крайна сметка нито един от тези планове не е реализиран. През 1990-те години започва реставрацията на събора. Но през 2006 г. пламва пожар, който нанася значителни щети на купола. За реконструкцията му била създадена специална методика. По запазени снимки успяват да пресъздадат и централния полилей на храма. Реставрацията на един от най-известните храмове в Петербург приключи след 21 години.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"