Добре дошли, приятели на България!

БКИ е разположен в историческия център на руската столица на брега на Яуза, в монументалното здание на библиотеката за чуждестранна литература.

Буряна Ангелакиева, ръководител на Българския културен институт в Москва

Завършила е руско училище в София, а след това Философския факултет на СУ “Св.Кл.Охридски”. В качеството си на член на Съюза на журналистите и писателите работи дълги години в Българската национална телевизия в отдела за международни проекти. От 2008 г. насам заема поста на ръководител на българския културен институт в Москва.  

Какви надежди възлагате на откриването на новото помещение?

Ще се постараем да го превърнем в център на нови интересни събития.

С какво помогна на института визитата в Москва на българския министър на културата? 

Преди всичко посещението помогна за привличане на вниманието на московската общественост към института. Министърът е творческа личност, той е скулптор и доведе със себе си журналисти и артисти. Той откри изложба на съвременна българска графика. Основният повод за визитата беше подписването заедно с министъра на културата на Русия Александр Авдеев на решение за провеждане на дни на духовната култура на България в Русия. Те ще започнат през втората половина на тази година.

Какво се случва с института напоследък?

На мен се падна „честта” да преживея изселването на БКИ от стария красив и уютен дом на Ленинградский проспект и известно време да останем на улицата. Това беше истински кошмар. Ние така или иначе не сме много хора – ние сме двама души на щат, аз и моя колега Христо. Разбира се, имаме няколко помощници от руска страна, но иначе сме двамата като оркестъра на Емил Кустурица – с всичко се оправяме сами, и на сватби и на погребения.

Отдавна ли сте свързали съдбата си с Русия?

Руската култура винаги ме е привличала. Цялата световна литература започна да се печата по-късно на български, аз четях всичко на руски във великолепни преводи. През онези години руската, по-точно руско-съветската култура беше навсякъде – имахме руски канал по телевизията, на всеки ъгъл имаше руски книжарници.

Кой от съветските артисти от този период ви направи особено впечатление?

Като завърших университета, работих с театри. При нас идваха на гастроли и МХАТ, и Малий театър, и Таганка, и театъра на Сатирата. Всички актьори оставяха силно впечатление – Олег Ефремов, Михаил Царев, Ирина Бистрицкая, да не говорим за Висоцки, който остана в България дълго време не само за гастролите. „Сядай и пиши – ми казваха те, – ти се докосна до истинска енциклопедия”. Тогава беше весело и безгрижно. Сега настъпиха трудни времена.

Какво се промени?

Настанаха други времена. Хората станаха други. Изчезна тази атмосфера на непринуденост, взаимопомощ. Сега всичко се свежда до думата интерес – делови, държавен.

Как бихте формулирали задачите на българския културен институт в Москва?

Официалната формулировка е популяризиране на българската култура в съвременното руско общество. По-точно, московското общество, тъй като имаме само един институт, за разлика от културните центрове на Германия, Англия или Франция, които имат филиали из цяла Русия. За това можем само да си мечтаем. Какво можем да направим тук? Да не се оставим да ни забравят. Да не оставим да се забрави, че има един такъв дружески народ, който винаги е бил интересен на руснаците. На мен ми е ясно, че поколението, което тачи знаковите моменти в нашите отношения – и Руско-турската война, и Освобождението на България – то вече си отива. Младите, вероятно, даже и не знаят, че е имало такава война и какви са заслугите на руските войски пред България. Това трябва да се доведе до тяхното знание, за да не се прекъснат корените на нашата дружба.

Какви са пречките пред развитието на руско-българските отношения?

Сега в Москва интересът към България затихна – и към литературата, и към музиката, и към киното. Но на мен ми се струва, че ние все още можем да бъдем събеседници, които има за какво да си поговорят.

Какво ще предложи института на московчани?

Ще се опитаме да популяризираме съвременното българско кино. През последните две-три години българските филми се приемат добре на Московския международен кинофестивал (миналата година Джералдин Чаплин, дъщеря на великия Чарли Чаплин, в качеството си на председател на журито на ММКФ бе очарована от филма „Кецове” на Иван Владимиров и Валери Йорданов, влезе в спор с журито и в резултат присъди на филма специална награда). При литературата е по-сложно. Някои още помнят Павел Вежинов и няколко други имена и това е всичко. От почти 30-40 години в Русия не е публикуван нито един превод на значим български автор. Ние можем сами да издадем, разбира се, но да се рекламира, да се доведе до публиката... Надяваме се да постигнем развитие в рамките на културната година.

Какво привлича руснаците в България?

Приятно е, че хората искат да изучават езика на съседа и намират за това време. Разбирам, че това в голяма степен е свързано с факта, че те купуват недвижимост в България, но на нашите курсове сега има записани близо 100 души, а преди 4 години те бяха 4 души.

Кой от българските артисти ще можем да срещнем тук?

Наскоро много успешно се представи трио Владигерови, надяваме се пак да ги поканим. Много е трудно да се канят художници заради митническата документация – всички картини се проверяват по снимки и т.н.... Ще се постараем да организираме представления на няколко камерни театъра и моноспектакли, все пак е по-добре да се играе на езика на публиката.

"Российская газета". Всички права запазени.