Да живееш ден за ден

Според данните на социолозите, спестявания има хора на възраст (35%), с висше образование (36%), а също така жители на Москва и Санкт Петербург (47%). При това 67% от анкетираните заявяват, че нямат никакви спестявания. Сред жителите на малките населени места делът на живеещите ден за ден е още по-висок – 77%.

Преди всичко, според данните на ОРЦИОМ, руснаците заделят пари за покупката на апартамент или къща. За това спестяват 29% от тези, които все пак имат някакви спестявания. 24% от собствениците на „кашета“ заделят пари „за всеки случай“ или за „черни дни“. Други 23% ги събират за лечение.

По-малко са тези, които спестяват за образование (15%), почивка (13%), покупка на автомобил (12%), при евентуално уволнение от работа (11%). И съвсем малко заделят за покупка на скъпи вещи (8%), земя (7%), лични нужди (4%) или просто, за да имат допълнителен доход (3%). За последните няколко месеца са станали повече тези, които заделят пари „за черни дни“ (от 20% на 24%) и за лечение (от 19% на 23%).

Най-надеждният начин за парично вложение, според мнозинството руснаци (55%), си остава покупката на недвижима собственост. Делът на защитниците на покупката на злато и скъпоценности за последните месеци е паднал от 27% на 24%. А напротив, все по-популярно става откриването на сметка в рубли в Сбербанк (от 25% на 29%).

9% от руснаците предпочитат да инвестират „излишните“ пари в покупката на чуждестранна валута, 7% в покупка на акции и 3% в покупката на дялове от инвестиционни фондове.

„Руснаците имат много ниска норма за спестяване в сравнение с други народи“, отбелязва аналитикът от инвестиционен холдинг „Финам“ Антон Сороко. Така например, според данните на социологическо изследване на TNS Emnid  за пазара в Германия без никакви спестявания са само една четвърт от гражданите на страна (около 27%).

„Основната причина за това, мнозинството руснаци да нямат спестявания, е тяхната бедност. Оттук идва воплите за неразвитост на финансовия пазар и прочие. Оттук, между другото, идва и ръстът на потребителското кредитиране, защото когато хората живеят на кредит купуват само най-основното – ютия, телефон, прахосмукачка“, отбелязва експертът от Центъра за развитие на Националния икономически университет „Висша школа по икономика“ Дмитрий Мирошниченко. При това, по неговите думи, положението със спестяванията в Русия далеч не представлява изключение. Така в Съединените щати, например, до началото на кризата се отчиташе отрицателна норма на спестяванията (когато дълговете се оказаха повече от доходите).

Антон Сороко смята, че причината за отсъствие на спестявания не се корени единствено и не толкова в ниските доходи, колкото в особеностите на руския манталитет. „За жителите на Русия е характерно да се дават и последните пари за покупки, докато немците, както и мнозинството европейци, са пестеливи нации, за които спестяването е много важна част от живота“.

„Освен това ръстът на благосъстоянието на населението слабо си взаимодейства с желанието на спестяване, а при определени условия двете стават практически независими променливи“, отбелязва Сороко.

Според неговото мнение, за увеличение на дела руснаци, които имат спестявания, не е достатъчно да се увеличи благосъстоянието на населението. „Трябва да се увеличи вярата на крайните потребители в бъдещето, да се построи такава икономическа система, при която ще стане по-изгодно да се спестява, отколкото да се харчи“, резюмира накрая експертът.

Оригинален текст: http://expert.ru/2013/01/14/zhit-segodnyashnim-dnem/

"Российская газета". Всички права запазени.