Сложните цели на „Турски поток“

По време на посещението на президента на Русия Владимир Путин в Турция (след като Европейският съюз не позволи на „Газпром“ да прокара „Южен поток“ през България) беше обявено, че Москва е изменила маршрута на газопровода, предлагайки той да мине през Турция. Така се появи „Турски поток“, чийто капацитет се оценява на 60 милиарда кубически метра газ годишно.

Беше обявено също, че първата тръба на „Турски поток“, която е определена за снабдяването на западна Турция, трябва да заработи през 2016 година. А другите три тръби трябва да заместят доставките на газ през Украйна за страните от Централна и Южна Европа. В отговор Европейската комисия отначало се усъмни в икономическата ефективност на проекта, а след това открито заяви, че ще му пречи.

В „играта“ влезе и Азербайджан, с който започнаха преговори за алтернативни на руския проект газопроводи, за да може „в далечна перкспектива заедно с неговия газ да осигури доставките в Южна Европа от Средна Азия“. Главното действащо лице в комбинацията е Турция, която разчиташе да приеме и Трансанадолския газапровод (TANAP), т.е. доставките на газ от Азербайджан. Започна политическа шумотевица.

Баку даде да се разбере, че неговото участие в „играта“ е възможно, но е обвързано с решаването на карабахския конфликт. От своя страна, Анкара започна да оказва натиск върху Брюксел, желайки по-ясно да се ориентира с европейската си перспектива. От друга страна, турците се стремяха да постигнат намаляване на цената на руския газ. Както писа вестник Yeni Safak, „ в действие е задкулисен план, който подтиква Запада към геополитически жертви, а колкото до Турция, то тя трябва да направи своя избор“.

И този момент настъпи, макар да беше съпътстван от пускането в публичното пространство на противоречиви информации. Беше съобщено, че преговорите между Турция и Русия за „Турски поток“ са спрени заради липса на ключовото споразумение за отстъпките от цената на газа за Анкара. След това беше обявено, че Турция се е съгласила със строителството само на една от първоначално предвидените 4 тръби, която е нужна единствено за снабдяването с газ на Турция. И накрая, основният акцент беше поставен върху това, че междуправителственото споразумение за „Турски поток“ не може да бъде подписано, защото няма съставено правителство.

И изведнъж ново съобщение: „Газпром“ планира да поднови сътрудничеството си с италианската компания „Сайпем“, която скоро ще започне полагането на тръбите по дъното на Черно море.

На 19 август министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз заяви, че Анкара е изпратила на Русия свой вариант на споразумение, но в Министерството на енергетиката на Русия не потвърдиха получаването на въпросния документ.

Следващите събития вече са за септември. През есента министрите на външните работи на Унгария, Сърбия, Македония и Гърция могат да подпишат меморандум за строителството на газопровода от Турция до Австрия. Но неочаквано по време на своето посещение в Крим руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще работи с България, „независимо от всички сложни въпроси, свързани с реализацията на каквито и да е проекти, в това число в областта на енергетиката, като например „Южен поток“.

Затоплянето на отношенията между Москва и София започна по инициатива на българската страна. В началото на юли премиерът Бойко Борисов заяви: „Съвсем не е случайно, че президентът Путин твърде остро се изказа по отношение на България. Убеден съм, че той е имал основания за това. В крайна сметка станахме без вина виновни, без да имаме никакво желание, а още по-малко да сме целели това, отношенията между България и Русия да станат хладни“.

Борисов имаше предвид, че България като член на Евросъюза трябваше да подкрепи антируските санкции, макар да е била против тях. Сега и двете страни смениха тона, което даде повод на експертите да заговорят за реализацията на „Южен поток“ в предишния му вариант на фона на вътрешнополитическата нестабилност в самата Турция.

Изяснява се и един важен детайл: по данни на европейски медии, Брюксел не е бил официално уведомен за спирането на проекта „Южен поток“ в полза на строителството на газотранспортната инфраструктура през Турция. Нещо повече, неочаквано Беларус предложи да увеличи транзита на руски газ през своя територия. „Ние сме готови да предоставим възможности за „Газпром“, ако това е нужно, ако Европа има нужда от това“, заяви президентът на Беларус Александър Лукашенко по време на среща с ръководителя на концерна Алексей Милер.

През това време анализаторите от частния разузнавателен център Стратфор, които трудно могат да бъдат заподозрени в политически симпатии към Русия, заявиха за предимствата, които ще получи ЕС, ако се реализира „Турски поток“, който „до голяма степен ще допринесе за целите на енергийната сигурност на Европа“, защото „европейските компании ще получат стимул да инвестират в развитието на инфраструктурата на Южна Европа, интегрирайки такива страни като Румъния и България, които засега са слабо свързани с останалата част от континента“.

В този момент подалият оставка премиер на Гръция Алексис Ципрас заяви, че президентът на Турция Реджеп Ердоган вече не се стреми особено много към строителството на „Турски поток“, а „ако въпросите с Турция бъдат решени, то от страна на Гърция няма да има никакви пречки“.

И докато политиците се мятат от едната страна на другата, вечерта на 24 август терористи взривиха два участъка от магистралния газопровод Баку-Тбилиси- Ерзерум. Губернаторът на турската провинция обвини за терористичното нападение Кюрдската работническа партия, което показва, че войната с газопроводите, които идват от Азербайджан, е започнала. Впрочем, през този транспортен кородор минава и петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан. Какво ли следва?

Оригиналният текст на статията

"Российская газета". Всички права запазени.