Русия няма да отпише дълга на Украйна

Украйна настоява да бъдат отписани нейни задължения към Русия.

Украйна настоява да бъдат отписани нейни задължения към Русия.

AP
Според експерти връщането на украинския е въпрос не само на икономика, но и на политика и може да стане елемент на договорки в газовата сделка.

В четвъртък (17 септември) на официалния сайт на правителството на Русия се появи изявление за украинския дълг. „Позицията на Русия остава същата: Украйна трябва да се разплати напълно и в срок съгласно ангажиментите, поети през декември 2013 г. в замяна на средствата от Фонда за национално благосъстояние“, се посочва в съобщението. 

Исканията на Украйна

Това изявление е отговор на исканията на премиера на Украйна Арсений Яценюк да бъде отписана част от дълга на страната към Русия. Според него Русия трябва да се съгласи с условията за преструктуриране на дълга, постигнати в преговорите с останалите кредитори, тъй като „Русия няма да получи по-добри условия“. Водещи украински политици нееднократно са заявявали, че руските пари трябва да се търсят от бившото ръководство на страната, което според тях е получило подкуп, за да се откаже от евроинтеграцията.

Става въпрос за еврооблигации на стойност $3 млрд. със срок на погасяване през декември тази година. Те бяха емитирани от Украйна през декември 2013 г. с годишна лихва от 5%. Бяха пуснати на Ирландската фондова борса и изкупени от Русия със средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ).  До момента Украйна е направила едно плащане по тези еврооблигации: през юни 2015 г. в срок тя направи плащане в размер на $75 млн.

Украйна настоява да бъдат отписани нейни задължения към Русия, включително и заради факта, че през август Киев се договори с частните си кредитори да бъдат преструктурирани задължения в размер на $18 млрд. Очаква се те да отпишат 20% от основния дълг и да удължат срока за погасяване на останалата сума с четири години.

Кредиторите

Между другото, дори и сред кредиторите на Украйна, които се съгласиха на отстъпки, има недоволни. В края на миналата година част от тях заявиха, че разполагат с необходимия брой гласове, за да блокират сделката по преструктуриране на дълга на Киев. Държатели на „къси“ еврооблигации на стойност $500 млн. настояват да бъдат преразгледани някои условия по сделката. Правната кантора „Шърман енд Стcрлинг“ (Shearman & Sterling), която представлява техните интереси, съобщи, че клиентите й не са съгласни както с прекалено дългите срокове за погасяване, така и с факта, че държателите ще получат еднакви пакети от деривати.

Както нееднократно е казвал руският финансов министър Антон Силуанов, Москва няма да последва примера на останалите кредитори и няма да води с Киев разговори за урегулиране на дълга. Русия има намерение да се обърне към съда, ако Украйна не се разплати съгласно ангажиментите си. В този случай източната съседка на Русия е заплашена от глоба за просрочване на задълженията си, като ще трябва да покрие и съдебните разходи. 

Дългов конфликт

Според експерти дълговият въпрос носи както икономически, така и политически характер.

„Вероятността Киев да откаже да плаща дълга си е голяма – за това слушаме от украинските политици всеки ден“, отбелязва главният икономист на ING Bank в Русия и ОНД Дмитрий Полевой. Той е на мнение, че ситуацията се усложнява още повече от искането на „късите“ кредитори, които настояват за диференциран подход. Що се отнася до финансовата страна, то като се има предвид помощта от МВФ, Украйна би трябвало да има средства да погасява задълженията си. Експертът смята, че дълговият въпрос може да повлияе на сделката с природния газ, която трябва да бъде сключена до края на септември.

„Украйна вече призна, че няма пари да купува природен газ, затова задлъжнялостта на Киев може да стане елемент на договорки по газовия въпрос“, отбелязва Полевой. Според него отношенията с Украйна могат в бъдеще да се усложнят допълнително, още повече, че ѝ предстои споразумение за асоцииране, чиято икономическа част Киев има намерение да започне да изпълнява от януари.

Украинският икономист и политолог Владимир Лановой също смята, че постигането на съгласие по дълга няма да стане бързо. „Много голяма е вероятността от сериозен дългов конфликт; много е трудно да се намери точка на съприкосновение в условия на нагнетяване на обстановката“, отбелязва той.

„Украйна се опита да накара Русия да постигне консолидирана позиция с останалите кредитори за отстрочка или частичен отказ от изплащане. Русия, както и всеки друг кредитор, не е задължена да се ориентира спрямо останалите кредитори – тя може да има своя независима (и в този случай твърда) позиция“, споделя началникът на Агенцията за политически и икономически комуникации Дмитрий Орлов. „Средствата са предоставени от ФНБ и те са по-ценни от средствата от традиционни източници“.

Тези $3 млрд. са нужни за инфраструктурни проекти. Но нещата са и принципни: Русия не е допускала възможността за разсрочка нито в преговорите за отпускане на кредитите, нито след това“, отбелязва той. Според него през 1990-те и 2000-те години отношенията между Москва и Киев са били по-добри и тогава са били предоставяни отсрочки по дългове, но да се екстраполира тази ситуация към днешна дата е неправилно.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"