Русия изпитва недостиг на оборудване за добив на нефт

Русия закъсня със заместването на вноса на оборудване за добив на нефт от шелфа, затова е необходимо кооперирането с други страни, имащи опит в тази сфера – заяви на 22 септември вицепремиерът на руското правителство Александър Хлопонин, съобщава агенция „Интерфакс“. По-конкретно – на традиционните партньори на Русия (американските и европейските компании) поради въведените санкции им е забранено да предоставят услуги по проучване и добив в зоната на руския шелф на дълбочина под 150 метра.

Все пак, според думите на Хлопонин, има много страни, имащи опит в работата на шелфа, които не са въвели санкции срещу Русия. Впрочем, според прогнозата на Министерството на енергетиката, към 2035 година Русия ще добива 50 милиона тона нефт от шелфа, тоест – 9,5% от общия добив. „Усвояването на шелфовите находища бе спряно не само от санкциите, но и от рязкото падане на цените на петрола. При текущото състояние на пазара на енергоносителите, скъпоструващите разработки в Арктика са просто нерентабилни“ – казва управляващия директор Hedge.pro Иля Бутурлин.

Основните причини

Проблемът със заместването на вноса възникна през 2014 година, когато САЩ и ЕС забраниха доставянето на технологии за работа на арктическия шелф. Към онзи момент най-голямата руска петролна компания „Роснефт“ и американската ExxonMobil бяха открили находището „Победа“ в Карско море и пуснаха сонда, но след въвеждането на санкциите на чуждестранните партньори им се наложи да спрат участието си в проекта.

„В Русия никога не се е произвеждало оборудване за работа на шелфа, то дори не се проектира“. За да бъдат икономически оправдани производството и приложението му в сравнение с внасянето му отвън, то трябва да се произвежда в големи количества, в това число и за доставки зад границата“ – казва началникът на управлението на операциите на руския фондов пазар на ИК „Фридом Финанс“ Георгий Вашченко. Според неговите думи към настоящия момент в Русия търсенето на оборудване може да бъде осигурено само от страна на трима клиенти: „Роснефт“, газовия монополист „Газпром“ и частната компания „Лукойл“, добиваща нефт от шелфа в Каспийско море.

Според думите на анализатора на UFS IC Пьотър Дашкевич, всъщност влиянието на санкциите върху разработването на шелфовите находища не е така значително, както е значителен ефектът от падането на цените на петрола. „Много анонсирани проекти бяха привлекателни за фона с високите цени на енергийния ресурс“ – казва той. При това според думите на Дашкевич договорите със западните партньори са били подписани преди санкциите и съответно не попадат под тяхното действие, но практически всички тези проекти са били отложени или свалени.

Търсенето на партньори

В началото на 2015 година Министерството на промишлеността разработи план за заместването на вноса в нефтената и газовата промишленост, но дори и в този документ е планирано едва към 2020 година да се намали частта на вносното оборудване за шелфовите проекти до 60-70%. „Преди встъпването на санкциите в сила руските компании си сътрудничеха с американски, норвежки и италиански доставчици, а сега като потенциални партньори също така се посочват Китай и Южна Корея“ – казва Иля Бутурлин. В добавка към това, според неговите данни, вече компании като „Дженерал Електрик“ са готови да локализират отделно оборудване за руските плавателни съдове за работа на шелфа.

Впрочем според думите на Пьотър Дашкевич за заимстването на технологии най-интересни от всички са именно компаниите от Европа и САЩ, тъй като те имат опит в работата на шелфа и в това число именно в Арктика. „Азиатските компании може да имат локален опит в работата на шелфа и да бъдат заинтересовани от доставката на оборудване и последващото му обслужване“ – добавя той.

"Российская газета". Всички права запазени.