Финалният развод между Москва и Киев

В средата на октомври 2015 г. украинските власти стигнаха до консенсус с частните кредитори за преструктуриране на дълга.

Както каза украинският премиер Арсений Яценюк на 15 октомври 2015 г., частните кредитори на Украйна решиха да опростят част от дълга в размер на $3 млрд. и да преструктурират друга в размер на $8.5 млрд.

Според Яценюк украинските власти са предложили същата схема на Русия: отмяната на 20% от дълга, удължаване на плащанията към главницата на заема, и установяването на степента на ставката на 7.75% годишно, вместо на 5%, съобщава информационната агенция РИА „Новости“.
Въпреки това, руските власти са отказали да преструктурират украинския дълг. Както заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков на 15 октомври 2015 г., дълговете трябва да се изплатят, в противен случай ще се смята, че страната не е изпълнила уговорките; руските власти обещават да изискат връщане на средства в Международния арбитражен съд в Лондон.

Ще дадат ли пари от МВФ?

Според агенцията Standard & Poor's украинските власти имат два варианта за връщане на фондовете на руското правителство.

Първо, Украйна може да изплати дълга за сметка на своите валутни резерви, възлизащи в момента на сумата от около $12 млрд., но на практика, тя не може да предприеме тази стъпка, защото по искане на МВФ златни и валутни резерви не само не трябва да бъдат намалявани, но трябва да достигнат до $17 млрд.  долара до края на 2015 година.

Второ, страната ще пренебрегне това си задължение – в този случай според Standard & Poor's необходимите средства могат да бъдат осигурени на Украйна от МВФ. От началото на 2015 г., Украйна вече е получила $9.7 млрд. от международни организации, и както обяви украинският министър на финансите Наталия Яреско на 16 октомври 2015 г., страната планира да получи още $4 млрд. от международните си партньори до края на 2015 година.

Въпреки това, в тази ситуация заем от МВФ ще реши ефективно проблема с изплащането на дълга на Украйна към Русия, но този сценарий е непривлекателен за Запада.

„Малко вероятно е МВФ да се съгласи да отпусне заем на Украйна за изплащането на дълга към Русия“, казва Андрей Марголин, заместник-ректор на Руската академия на националната икономика и публична администрация – изследователски институт, работещ с руското правителство.
Според него политиката доминира над икономиката в този случай. В допълнение дългът на Украйна към Русия попада в категорията държавен дълг.

„В съответствие с правилата на МВФ, програмата за финансова помощ за Украйна ще бъде спряна до решаване на проблема с държавния дълг“, обяснява Марголин.

Подобна позиция споделя и анализаторът от Verum Options Александър Краснов. Според него статутът на МВФ забранява отпускането на заеми за страни, които не си плащат публичния дълг.

Откъде идва дългът?

Украинските власти разбират, че държавният характер на дълга е проблем, и се опитват да го оспорят, обяснявайки, че е бил взет по времето на предишния режим.

В края на 2013 г. Москва реши да подкрепи украинската икономика, и се споразумя с тогавашния президент Виктор Янукович за заем в размер на $15 млрд.

За сметка на руския инвестиционен фонд (той се състои от приходите от продажбата на въглеводороди в чужбина) е трябвало да се изплати украинският облигационен заем. Погасяването на облигациите е било насрочено за 20 декември 2015 г., а лихвата е била 5%.

В същото време едно от условията за получаване на заема е било, че Украйна е длъжна да върне средствата по-рано, ако общата стойност на украинския дълг надхвърля 60% от БВП.

Руското правителство е имало време да преведе само първия транш от $3 млрд. на Янукович преди Украйна да бъде ударена от политическа криза, която доведе до свалянето на президента и смяна на режима.

Въпреки силната реторика, Киев изглежда има разбирането, че да се отрича суверенното естество на дълга ще бъде трудно на практика.

Адам Дерик от „Американския предприемачески институт“ вижда възможно решение на проблема в предложението към Москва да се предоговорят условията на заема, като се постави преференциална ставка (5% в сравнение с пазарната – 12%), и в същото време той да бъде поставен в търговската категория (FT, 20 октомври, Мартин Улф). Въпреки това, ако се съди по текущата риторика, малко вероятно е Москва да се съгласи.

Забраната за прелитането на пътнически самолети

Преструктурирането на украинските облигации не е единствената спънка за икономическите отношения между двете страни. На 25 октомври 2015 директните полети между Русия и Украйна бяха спрени.

„Получихме официално уведомление, че на всички руски компании ще бъде забранено да прелитат през украинското въздушно пространство“, заяви руският министър на транспорта Максим Соколов за „Руски дневник“ на 25 октомври 2015 година.

Според Олег Панталеев, ръководител на аналитичните служби на агенция Aviaport, „решението за забраната на руските авиокомпании да летят до дестинации на територията на Украйна е свързано с възраженията на Киев срещу това да има полети на същите компании до Крим“.

В началото забраната не достигна до авиокомпанията Utair, която не извършва полети до полуострова, но по-късно тя също е била включена в списъка – като резултат санкциите влязоха в сила срещу всички руски превозвачи.

В отговор на тези мерки руските власти затвориха въздушното си пространство за украински самолети. Според Соколов пътническия трафик между Русия и Украйна – въпреки спада му от края на 2013 г. – е в размер на 100 000 души на месец през първите осем месеца на 2015 година.

„Като се има предвид, че руските авиокомпании осъществяват няколко пъти повече полети между страните от украинските превозвачи, ясно е, че техните номинални загуби от затварянето на редовните полети ще бъдат по-високи“, казва Борис Рибак, експерт по гражданска авиация в компанията Infomost.

„Въпреки това, загубата от полетите за Украйна на руските авиокомпании е загуба от може би половин процент от общия трафик на пътници – каза той. – Разбира се, в реален икономически план всяка загуба е лоша, тъй като въздушният превоз съществува на ръба на рентабилността и положението не е добро. Но ако руските превозвачи са в състояние да оцелеят след затварянето на украинската дестинация, това не гарантира, че украинските компании ще оцелеят след спирането на полетите към Русия“.

"Российская газета". Всички права запазени.