Как дългът на Украйна към Русия измени световната финансова система

Международният валутен фонд реши да преразгледа своята политика по отношение на страните с просрочени суверенни дългове – съобщава агенция Bloomberg, като се позовава на директора по комуникациите на МВФ Джери Райс. Преди това уставът на организацията забраняваше да се предоставя финансова помощ на страни, които имат просрочени кредити. Против решенията на МВФ застанаха руските представители в организацията, но не можаха да повлияят на хода на гласуването, тъй като разполагат едва с 2,39% от гласовете в съвета – съобщава руският делови вестник „РБК-Daily“.

„Решението на МВФ предостави възможност и на други длъжници свободно да тълкуват задълженията по суверенните дългове. По този начин то минира цялата система на международните финанси“ – казва Алексей Марголин, проректор на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС), близък до руското правителство икономически институт. Според неговите думи „рисковете за кредиторите съществено се повишиха, а това говори, че реформирането на МВФ не е през девет планини в десета“.

На 20 декември 2015 г. украинските власти трябва да погасят задължението си към Русия в размер на 3 милиарда долара, обаче, както нееднократно заявяваха представители на тази страна, те не възнамеряват да правят това. В случай на невръщане на средствата, съгласно предишните правила на МВФ, тази организация трябва да спре помощите за Украйна.

Липса на гаранции

През ноември 2015 година руският президент Владимир Путин предложи да се преструктурира украинският дълг от 3 милиарда долара: страната щеше да получи отсрочка за една година и след това време трябваше да върне средствата в течение на три години, като изплаща по 1 милиард долара годишно. Но за това на Русия ѝ бяха необходими финансови гаранции от други държави, в това число от САЩ и ЕС, или от финансови институции, включително МВФ. Както заяви на 9 декември министърът на финансите Антон Силуанов на съвещание с президента, Русия не успя да получи такива гаранции.

„Ние получихме официален отказ от правителството на САЩ да предостави гаранции по задълженията на Украйна“ – заяви министърът. Съгласно официалното съобщение на министерството на финансите, руските власти планират да се обърнат към Лондонския международен съд (арбитражна комисия), ако не получат обратно своите средства.

„Съдейки по всичко, ЕС и МВФ се опитват да се дистанцират от този конфликт, за да може той да се решава изключително между Москва и Киев“ – казва анализаторът на ИК „Премиер“ Сергей Илин. Според неговите думи в глобална равносметка всички разбират, че предоставянето на тези гаранции фактически ще означава, че на Европа ще ѝ се наложи да плати вместо Украйна. „Неизплащането на този дълг при всички случаи ще легне като тежко бреме на плещите на Украйна, затова за всички ще бъде по-добре, ако те платят или ако успеят да се договорят за преструктуриране“ – казва Илин.

На свой ред украинските власти обясняват позицията си с това, че не могат да предоставят на Русия по-добри условия, отколкото на другите кредитори, съгласили се преди това да опростят част от дълга.

Главните последствия

За последен път МВФ промени кредитните правила през 1998 година, когато фондът разреши да се кредитират страни в случай на неизплащането на дълговете им към търговски банки – на притежателите на техните суверенни облигации. Все пак задлъжнялостта пред международните институции и пред други държави не позволяваше на длъжника да получава средства от МВФ. В края на октомври 2015 година изданието „Уолстрийт джърнъл“, като се позова на бившия представител на САЩ в съвета на МВФ, Дъглас Редикер, съобщи намерението на МВФ да промени правилата, за да „не позволи на Русия да държи програмите на фонда за заложници“.

Впрочем според думите на Сергей Илин „МВФ традиционно печели време с надеждата, че проблемът ще се реши от само себе си“. „В крайна сметка задачата е да не се допусне хуманитарна катастрофа в Украйна, тъй като от това ще загубят всички. Но все пак това само по себе си е прецедент, разбира се, и той може негативно да се отрази на репутацията на цялата институция в бизнес обществото“ – казва той.

"Российская газета". Всички права запазени.