Ще успее ли Русия да излезе от кризата: 1 официален план и 3 алтернативни

В началото на 2016 година руската икономика се оказа в кризисна ситуация по няколко показателя. В края на миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) се сви с 3,7%, търговията на дребно намаля с 10%, а инвестициите спаднаха с 8,4%.

В тази ситуация правителството помоли всички министерства да намалят разходите. Съкращенията са около 0,9% от БВП и ще позволят дефицитът да бъде задържан до прага от 3%. Само че след това, тъй като през януари стойността на петрола сорт Brent се понижи до $30 за барел (това може да доведе до по-нататъшно забавяне на руската икономика, обвързана с цената на петрола), правителството реши да разработи специален антикризисен план.

Основната идея на плана е да бъдат заделени 737 милиарда рубли ($9,29 млрд.) в подкрепа на промишлеността. Тези пари ще получат четирите основни отрасъла: автомобилостроенето, транспортното машиностроене, жилищното строителство и леката промишленост.

За разлика от миналата година, правителството се опитва да помогне на реалния сектор на икономиката без съдействието на банковите структури. Ако през 2009 година и през 2014 година властите основно насочваха антикризисни средства чрез капитализиране на банки и стимулиране на кредитирането, то сега става дума за възможни гаранции, държавни договори и други подобни мерки. Това означава, че предприятията ще получат парите директно, заобикаляйки кредитните институции, а кой ще получи заветните милиарди ще решава непосредствено правителството.

Тактика вместо стратегия

Руски експерти критикуват новия план за това, че няма стратегически решения. „Най-ярката черта на антикризисния план е неговата очевидна тактическа насоченост. Съображенията, наложени от сегашния момент, явно вземат връх над решението на стратегически проблеми. Като се имат предвид достатъчно големите резерви, тактически цели за една-две години най-вероятно ще бъдат постигнати“, казва доцентът от катедрата по финансови пазари и финансов инженеринг към Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС) Сергей Хестанов.

При все това, според думите му сама по себе си подкрепата за промишлеността няма да донесе дългосрочен успех.„Това е поредният план по схемата „как да живеем преди да стане по-леко“. Не се предлагат никакви мащабни реформи, които биха могли да променят структурата на икономиката“, съгласен е анализаторът на UFS IC Пьотр Дашкевич.

Три алтернативни решения

1. Да се вдигнат данъците

В момента в Русия действа данъкът добавена стойност (аналог на европейския VAT), чиято ставка е 18%. Още през 2014 година правителството активно обсъждаше възможността ДДС да нарасне до 20%.

Като алтернатива се разглеждаше въвеждането на данък върху продажбите, както е в САЩ, на равнище от 3%. Само че независими експерти се обявиха против данъка върху продажбите. Работа е там, че такъв налог вече е имало в Русия през 90-те години на миналия век и събираемостта не е превишавала 30%, или по същество две трети от жителите на страната не са го плащали.
Точка в спора сложи президентът Владимир Путин: през юни 2015 година президентът на страната обеща, че четири години в Русия данъците няма да бъдат вдигани.

2. Да се вземат кредити

Русия има рекордно ниско равнище на държавния дълг – около 12% от БВП. Според разчетите на бившия министър на финансите Алексей Кудрин безболезненото равнище на държавния дълг за страната е 30% от БВП. Като се има предвид, че в края на 2015 година бюджетът на Русия бе около 75 трилиона рубли ($945 млрд.), то руските власти могат безболезнено да привлекат до $170 млрд. от външните пазари.

Проблемът е в това, че към днешна дата срещу руската икономика са наложени санкции. Нещо повече, международните рейтингови агенции редовно коригират надолу прогнозите си за развитието ѝ. Така на 2 февруари 2015 година агенция Fitch Ratings понижи оценката си за състоянието на икономиката на Русия през текущата година от нарастване с 0,5% до спад с 1%. Това неизбежно се отразява на стойността на лихвите, при които ще бъдат вземани заемите.

Освен това руските власти не веднъж са се противопоставяли на варианта за увеличаване на държавния дълга. В реч през септември 2011 година на конгреса на управляващата партия „Единна Русия“ Владимир Путин заяви, че „за икономически грешки ще трябва да плащаме със суверенитета си, а руският човек няма да понесе това“.

Руските власти бяха ваксинирани срещу външни заеми през 90-те години на миналия век, когато Международният валутен фонд активно влияеше на вътрешната политика на страната. Така през 1998 година руският външен дълг достигна 146% от БВП. В края на миналия век първото нещо, което направи правителството, бе да върне външните дългове, спомня си по-късно бившият министър на финансите Алексей Кудрин в книгата „Системата на Кудрин“ (Система Кудрина).

3. Структурно да се промени бюджетът

Русия е световен лидер по дял от БВП, който отива за националната отбрана и армията. Въпреки свиването на БВП, обемът на тези разходи само се увеличава. През 2016 година той достигна 4,5%, а това в процентно съотношение е повече, отколкото се заделя по тези пера в бюджетите на САЩ и Китай. При това орязването на бюджета не засяга разходите за армията.

Друга привилегирована категория от населението са пенсионерите: правителство индексира пенсиите всяка година в съответствие с нарастването на инфлацията. Алтернативно решение би било повишение на възрастта за пенсиониране, отмяна на индексацията на пенсиите и съкращаване на разходите за отбрана. Приоритетно направление за подкрепа в този случай трябва да стане образованието. Герман Греф ръководителят на най-голямата банка в страната Сбербанк, който е и бивш министър на икономическото развитие, заяви в началото на януари 2016 година, че е необходимо именно такова пренасочване на бюджета.

"Российская газета". Всички права запазени.