През януари фючърсите на суров петрол тип Брент в рубли паднаха много под нормалната цена на питейната вода в Москва.
И въпреки че потребителите в социалните мрежи веднага предложиха износът на петрол да се замени с износ на вода от езерото Байкал (най-големият сладководен басейн в света), експерти, интервюирани от „Руски дневник“, отбелязаха, че ще е по-добре да се забрави замяната на петрол с вода и вместо това да се защити езерото. Поне до средата на века. Защо?
Водата все още е по-евтина от петрола
Първото обяснение засяга факта, че действително цената на питейна вода е все още по-ниска от тази на петрола, дори когато петролът тип Брент се търгува на цена под $30 за барел. Изключваме случаите, в които купувачите изискват допълнителни плащания за това, че взимат петрола, както стана в Северна Дакота, САЩ, през януари.
Според Сергей Хистанов от RANEPA делът на водата в цената на бутилираната вода е „незначително малък, докато основната част се състои от разходите за опаковане, бутилиране и реклама“.
Технологиите никога не спират да се развиват
Още повече, за разлика от петрола, технологиите, които се използват за производството на бутилирана вода от непитейна вода, съществуват навсякъде по света, помагайки за производството дори в пустинята. Технологията за обезсоляване се използва широко в много страни по света, а Китай решава този проблем като разпространява ресурси в рамките на страната. Хистанов казва, че тъй като производството на питейна вода на местно ниво е по-изгодно, отколкото тя да се изнася, не трябва да очакваме в бъдеще водата да се превърне във важен търговски продукт като петролът или други натурални ресурси.
Езерото Байкал в беда
Като изключим факта, че от време на време има дискусии в Русия за пускането на проекти за износ на вода от Байкал (през 2015 г. се говореше за китайски предприемач, който през 2016 г. смята да изнася бутилирана вода под името „Извор на живот“), тези проекти са ограничени от незначителното количество на износ на бутилирана вода, казва академикът Виктор Данилов-Данилян. Що се отнася до по-голям мащаб на комерсиализация, Данилов-Данилян счита, че е вредно за езерото, което е не само замърсено от човека, но в последните десетилетия е подложено и на голям недостиг на вода.
Въпреки това, заместник-директор на Географския институт в Иркутск Леонид Корутнук, който подкрепя идеята за износ на байкалска вода за Китай – по тръбопровод за селскостопански нужди, вярва, че има смисъл в продажбата на водата, но не и преди средата на XXI век. По това време цената на водата ще бъде много висока поради изменението на климата, увеличаването на сушата в различни региони на света и изчерпването на сладководните източници в други страни.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си