Как „Газпром“ се бори за европейския пазар

Reuters
Освен с традиционния си конкурент – Норвегия – на европейския пазар на „Газпром“ ще трябва да си съперничи с доставчици на втечнен природен газ от САЩ. Кой има по-големи шансове за победа?

„Ще се върна“ (I'll be back) – с тези известни думи, цитат от филма „Терминатор“, заместник-председателят на управителния съвет на „Газпром“ – Александър Медведев, започна изказването си пред американски инвеститори. Делегация на руския газов монополист се срещна с инвеститори на 1 февруари 2016 година в Ню Йорк. По думите на Медведев „лъвският пай от финансирането на „Газпром“ идва от САЩ и компанията е готова и в бъдеще да работи с американски инвеститори“.

По-рано, през 2015 година, „Газпром“ демонстративно отмени традиционните срещи в Ню Йорк и Лондон, но пък направи презентации в Хонконг и Сингапур. Само че през 2016 година компания отново се върна към диалог с американските инвеститори. Те се интересуваха преди всичко дали руската компания ще може да се конкурира с втечнения природен газ (ВПГ) от САЩ, който в съвсем близко време ще се появи на европейския пазар.

Увеличение на доставките

В края на 2015 година „Газпром“ успя да увеличи дела си на европейския пазар: от 30% до 31%. По отделни страни експортът е нараснал по следния начин:

В Германия – със 17%
В Италия – с 12,6%
Във Франция – с 37%
Във Великобритания – с 10%

„Газпром“ взе част от недостигащите обеми, идвали до този момент от Алжир и Либия. Добивът в Африка се свива, защото намаляват инвестиции в сектора заради ниските цени и нестабилната политическа ситуация. Сега там се добива с 30% по-малко, отколкото преди пет години“, каза Георгий Вашченко, началник на управлението за операциите на руския фондов пазар на ИК „Фридом Финанс“.

По думите му делът на „Газпром“ на европейския пазар е достигнал най-високото си равнище за последните 10 години. При това Норвегия не може значително да увеличи своите обеми, допълва Вашченко.

Между другото, на някои европейски пазари позициите на „Газпром“ вече са отслабнали. Така например през ноември 2014 година Литва откри в град Клайпеда на източното крайбрежие на Балтийско море терминал за ВПГ от Норвегия. Нещо повече, според данни на правителството на Литва през 2016 година пазарният дял на Норвегия на литовския газов пазар за първи път ще превиши дела на Русия, достигайки до над 50%.

В бъдеще, по думите на експерти, основната заплаха за доставките на руския газ в Европа може да дойде от ВПГ от САЩ. В изследване на американската компания „Ууд Макензи“ (Wood Mackenzie) направо се посочва, че Евросъюзът може да стане ключов купувач на американския ВПГ. Нещо повече, към 2020 година до 55% от целия американски ВПГ, или 32 милиона тона годишно, ще отиват в Европа, коментираха пред агенция Блумбърг (Bloomberg) представители на тази компания.

Конкуренция с ВПГ

През януари 2016 г. от терминала Сабин Пас (Sabine Pass) в щата Луизиана вече трябваше да е отплавал танкерът „Енерджи Атлантик“ (Energy Atlantic) с първите доставки на ВПГ за Европа. Само че по технически причини доставките бяха отложени за края на февруари – началото на март 2016 година. Голяма част от газа – 3,5 милиона тона – пое  британската „Би Джи груп“ (BG Group). Освен Сабин Пас в близко време в САЩ се очаква да заработят четири нови терминала за ВПГ.

„Газпром“ засега не се бои от конкуренцията с американски ВПГ. Според изследване на компанията американския ВПГ ще излезе за потребителите по-скъп от руския, който се доставя по тръбопроводи. „Общите разходи за американския ВПГ през 2016 година са по-високи, отколкото цените в европейските хъбове. Цената включва транспортирането по територията на САЩ, разходите за втечняването, морския транспорт и повторната газификация във Великобритания“, отбелязва „Газпром“ в презентацията за инвеститорите.

В платната на руската компания духа и вятърът на ниските цени на газа. В момента „Газпром“ обмисля възможността да понижи средната цена на доставките на газ в Европа със заложения в бюджета на компанията показател от $199 за 1000 кубични метра до $169 за 10000 кубични метра. За сравнение, през 2015 година „Газпром“ доставяше в чужбина (без страните от ОНД) газ при средна цена от $243 за 1000 кубични метра.

По думите на анализатора на ИК „Премиер“ Сергей Илин „ниските цени на газа са изгодни за „Газпром“, тъй като той има предимство от финансова гледна точка пред стойността на ВПГ“: доставката на ВПГ излиза по-скъпо, отколкото доставка по тръбите. Поради това руската компания може безболезнено за себе си да намалява цените.

Само че ако цените тръгнат да се повишават, руският монополист ще изгуби това свое предимство. Цената на газа зависи от цената на петрола и през периода на високи цени на въглеводородите, заради конкуренция с въглищата, потреблението на газ в Европа се бе свило почти с 50 милиарда кубични метра.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"