„Газпром“ е изправен пред нови предизвикателства в Европа

Към Европа ще потече природен газ от Азербайджан, заобикаляйки Русия, което ще създаде конкуренция на най-големия доставчик на синьо гориво в ЕС – руската „Газпром“.

Еврокомисията (ЕК) смята, че споразумението за изграждането на Трансадриатическия газопровод (TAP) съответства на законодателството на Евросъюза, се посочва в съобщението на ЕК. Тръбата ще минава през териториите на Гърция и Албания и по дъното на Адриатическо море до Южна Италия. Газопроводът ще се използва за доставки на азербайджански газ в Европа през турската газопреносна мрежа. Една от целите на проекта е да понижи зависимостта на Южна Европа от съществуващите доставчици, включително от руската „Газпром“.

Само че (както „Руски дневник“ писа по-рано) в края на февруари Гърция и Италия постигнаха предварително споразумение за изграждането на газопровод, който да свързва тези две страни. Като основа за него ще послужи проектът ITGI Poseidon (интерконекторът Турция-Гърция-Италия), който бе планиран като част от маршрута от Азербайджан през Турция в Италия, но газопроводът така и не беше построен.

Опасност за „Газпром“

„За „Газпром“ и като цяло за играчите на пазара на природен газ, тази новина бе напълно очаквана, тъй като ЕС отдавна и активно промотира проекта „Южен газов коридор“, твърди Александър Курдин, началник на Управлението за стратегически изследвания в енергетиката в Аналитичния център към руското правителство.

Целта на проекта TAP е именно Италия – един от най-големите потребители на газ на континента. Сега конкуренцията на „Газпром“ там ще се засили в известна степен и на руския газов гигант ще му се наложи да проявява гъвкавост при договорните условия и да ограничи разходите си, за да запази своята конкурентоспособност“, смята Курдин.

В същото време според експерти азербайджанският газ няма да успее в достатъчен обем да покрие нуждите на страните от Южна Европа. „До Европа (по TAP – бел. ред.) ще пристигат 10 млрд. куб. м (годишно – бел. ред.), от които 8 млрд. куб. м се падат на Италия“, споделя генералният директор на руския Институт за национална енергетика Сергей Правосудов. За сравнение Италия купува от „Газпром“ 25 млрд. куб. м газ годишно.

При това алтернативните доставчици: Либия и Алжир, съкращават доставките на синьо гориво за Италия. Следователно азербайджанският газ може да замести доставките от Африка, а не от Русия, допълва Правосудов.

Съдбата на газопровода „Южен поток“ зависи от Гърция и Италия

Запазване на търсенето

„TAP няма да промени ситуацията съществено, още повече, че има голяма вероятност нуждите на Европа от внос на природен газ да нараснат още повече през близките години“, съгласен е Александър Курдин.

Експертите, с които разговаря „Руски дневник“, са убедени, че TAP няма да наруши предварителното споразумение на „Газпром“ с Италия и Гърция за проекта ITGI. По този газопровод се планира руският газ да пътува от Гърция до Южна Италия. И към момента основният въпрос е как той да бъде докаран до гръцката граница. Между другото, и двата газопровода, които минават почти по един и същи маршрут, могат да съществуват паралелно. „Тези проекти в момента решават принципно различни задачи: TAP ще позволи да се диверсифицират източниците на доставки и да се понижи зависимостта от Русия, а ITGI очевидно цели да диверсифицира маршрутите за доставка на руски газ“, пояснява Александър Курдин.

За Русия е важно да се диверсифицират доставките на природен газ в Европа, които в момента минават основно през територията на Украйна. Един от маршрутите за диверсификация за Северна и Централна Европа е газопроводът „Северен поток-2“. За южната част на този маршрут първоначално бе планиран „Южен поток“, а след това – „Турски поток“. Но и двата проекта в момента са замразени.

Има рискове, които биха могли да спънат и реализацията на TAP.

„Независимо от политическата подкрепа от страна на европейците, Трансадриатическият газопровод е изправен пред редица проблеми, включително финансови“, смята Александър Пасечник, ръководител на аналитичното управление в руския Фонд за национална енергийна сигурност.

Проектът предвижда да бъдат привлечени изключително частни инвестиции, но за неговите акционери (британската Би Пи (BP), азербайджанската ГНКАР, италианската „Снам“ (Snam), белгийската „Флъксис“ (Fluxys), испанската „Енагаз“ (Enagas) и швейцарската „Акспо“ (Axpo)) проектът едва ли ще стане приоритетен на фона на ниските цени на енергийните ресурси и общата отраслова криза в нефто-газовата индустрия“, допълва експертът.

"Российская газета". Всички права запазени.