Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
От колхоза до агрохолдинга
Руското селско стопанство дълго време беше смятано за един от най-проблемните отрасли, лишени от вниманието на крупни инвеститори или частни предприемачи, тъй като населението в селските райони мигрира към градовете за по-добро заплащане. Но повишението на ефективността в аграрната промишленост доведе но ниво, при което руските компании станаха способни да се конкурират с вносителите. Този процес отне две десетилетия.
В периода на първична приватизация на земеделска земя и така наречените колективни стопанства (колхози) интересът към обработването на земята рязко нарасна: много руснаци се надяваха да започнат свой собствен бизнес с получените хектари. Делът на държавните земи намаля с 56% през 1991 г. и достигна 13% през 1997 г., но още през 1995 г. броят на тези стопанства започна да намалява.
В условията на икономическа нестабилност, висока инфлация, растящи разходи и проблеми с реализацията на продукцията настъпи отлив. Повечето ферми опустяха, големите предприятия започнаха да изпитват недостиг на работна ръка и на инвестиции за обновяване на остарялата техника.
Когато 10 години по-късно потребителското търсене започна да се възстановява, се оказа, че няма кой да се конкурира с вноса: в повечето региони аграрният бизнес беше на практика убит.
В тази ситуация импортът на продоволствени стоки и селскостопанска продукция за периода 2003-2013 г. нарасна 6 пъти – от $7 млрд. до $41 млрд.
В същото време и въпреки това, започнаха да се появяват региони, където селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се превърнаха в печеливш бизнес. На първо място в това отношение е Южна Русия, Поволжието, Московска и Ленинградска област – именно там се формираха мащабните агрохолдинги. В растениевъдството възход настъпи при зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчогледово семе. Това позволи през 2014 г. износът да се увеличи до $18,9 млрд. от $3 млрд. само преди 10 години.
В животновъдството се засили производството на свинско и птиче месо. Сериозен принос за това даде ограничението върху вноса на месо. Най-популярна сред потребителите стана кампанията против „бутчетата на Буш“ – популярно евтино пилешко, внесено от Съединените щати.
Но някои сектори от селското стопанство така и не тръгнаха нагоре: през 2014 г. производството на рогат добитък и мляко отчете спад съответно с 5,5% и 4,2% в сравнение с 2010 година. Обработваемата площ постарому отстъпва по обем на началото на 1990-те години, макар че е важна не площта на територията, а производителността, която за 20 години се е увеличила 4 пъти, но затова пък отрасълът е загубил за този период 7 милиона души.
Снимка: Pressebild
Слабата рубла се поддържа от аграрната промишленост
В началото на 2009 г. бизнесменът Вадим Мошкович, един от основателите на крупния руски земеделски холдинг „Росагро“, планира мащабен предприемачески проект „град в града“ – в течение на 25 години в подмосковско селище да бъдат построени 12 млн. кв. м жилищна площ, 8 млн. кв. м търговска площ, като се предполага, че в района ще живеят и работят 900 000 човека. Ситуацията в строителството през миналата година обаче започна да се влошава стремително – кризата в потребителското търсене удари жилищния пазар, а спадът на деловата активност – печалбите.
През юни 2015 г. предприемачът продаде този бизнес, като обяви, че получените средства (по различни оценки около $1,5-2 млрд.) планира да инвестира в развитието на аграрен холдинг (основно месно производство). Действително най-силен ръст в момента се наблюдава в два взаимно свързани подотрасъла – производството на месна продукция (с 5% за година, основно благодарение на птичето и свинското месо) и животински фураж (с 8%).
По нов начин на селското стопанство гледат и руските власти – в края на април, при назначението на Александър Ткачов за министър на селското стопанство, президентът Владимир Путин формулира задачата пределно просто: „Нужна е собствената продукция, продукцията от родното производство да запълни собствения пазар и това да стане бързо; при това да се намалят цените, за да се снижи напрежението в търсенето“.
Преди назначаването на поста министър Александър Ткачов бе губернатор на един от основните аграрни региони – Краснодарския край, а преди това – ръководител на крупния селскостопански холдинг „Агрокомплекс“. Според Ткачов ще са нужни 2-3 години, за да се замени 90% от вноса на селскостопанска продукция с родно руско производство.
В същото време руското Министерство на земеделието вижда голяма перспектива за нарастване на производство на плодове и зеленчуци – делът на вноса е 50%; изцяло може да се задоволи и търсенето на картофи. До въвеждането на ембаргото годишният внос на краставици представляваше около 200 000 т – 30% от общото потребление, домати – около 800 000 т или 60% от потреблението, уточни министърът.
Търсене има, но не достигат инвестиции
„Отчитайки повишената ставка по кредитите и трудностите с тяхното получаване, много компании започнаха да разширяват производството си за сметка на собствени средства“, отбеляза Даря Смитко от „Газпромбанк“. За част от бизнесмените този бизнес стана своеобразна защита от загубите от други дейности, където в условията на криза изгубиха доста пари. За мащабни проекти „от нулата“ обаче все още не може да се говори – кредитните ресурси остават ограничени, а повишените маржове биха изяли разходите за вносно оборудване, твърди експертът.
Директорът на едно от най-известните стопанства, „Совхоз Ленин“, Павел Грудинин също е сдържан относно плановете на руското Министерство на земеделието за заместването на вноса. За три години не може да се отгледа ново поколение говеда, необходимо за увеличаване на обема производство на месо и мляко; същото се отнася и за плодните дръвчета. При това не са предвидени компенсации на загубите от евентуален спад на цените на произведените изделия, каквато практика има в европейските страни.
С оглед на тези факти най-привлекателният сектор е производството на зеленчуци – при тях има кратък цикъл на отглеждане и е по-лесно да се намери финансиране. Други привлекателни сегменти са производството на сирена (инвестицията се възвръща за 3-4 години), семепроизводство (Русия и преди изнасяше по-голямата част от семената), развъждането на риба и нейната преработка, смята Даря Снитко. Ситуацията в млечния отрасъл като цяло е по-сложна – създаването на бази за фураж може да отнеме и десет години. Като „прегрят“ сегмент може да се смята и свиневъдството – инвестициите и производството тук растяха активно до въвеждането на ембаргото.
А един от основните рискове, заради който много чуждестранни компании се страхуват да разширяват производството си – възможното снемане на ограниченията върху вноса – според експертите е преувеличен: загубата на конкурентно преимущество може да навреди на производителите на плодове, но отраслите на руското селско стопанство могат успешно да се конкурират, ако успеят да обновят мощностите си и да изградят стабилен технологичен процес.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
