Защо Русия отлага приватизацията на петролните компании

24 август 2016 г. Алексей Лоссан
Руските власти не изключват варианта за отлагане на приватизацията на държавните пакети в петролните компании „Роснефт“ и „Башнефт“, а поради това може да се увеличи дефицитът в държавния бюджет през 2017 година.
роснефт
Снимка: Reuters

Руското правителство ще отложи приватизацията на една от най-големите петролни компании в страната – „Башнефт“ от септември – октомври 2016 година за по-късен срок. Това заяви първият вицепремиер на Русия Игор Шувалов, съобщава руският бизнес вестник „РБК-Daily“.

Нещо повече, досега в правителството не е постъпила нито една заявка за приватизацията на 19,5% от капитала на „Роснефт“, най-голямата петролна компания в страната – нито от руски, нито от чуждестранни играчи, съобщава „РБК“ като се позовава на собствени източници от кабинета на министрите. Според данни на изданието и тази сделка едва ли ще стане факт през 2016 година.

„Стратегическата причина за отлагането на приватизацията е слабата конюнктура на петролния пазар и неясните причини за привличане на частни инвеститори“, казва Сергей Хестанов, съветник по макроикономика на генералния директор на компанията „Откритие Брокер“ („Открытие Брокер“).

Причините за отлагането

Игор Шувалов обясни, че за пакета от акции на „Башнефт“ има реални претенденти, сред които е и най-голямата частна петролна компания в Русия „Лукойл“, самата „Роснефт“ и Независимата петролно-газова компания, принадлежаща на бившия президент на „Роснефт“ Едуард Худайнатов. По поръчка на правителството групата Ernst & Young оцени държавния пакет на петролната компания на 306 млрд руб. ($4,8 млрд.).

Тази оценка обаче бе оспорена от Рустем Хамитов, губернатор на руския регион Башкортостан, в който работи „Башнефт“. По думите на Хамитов държавният пакет може да се продаде по-скъпо. Той отправи и обръщение по този повод към руския президент Владимир Путин. За сравнение за 19,5% от акциите на „Роснефт“ държавата планира да получи не по-малко от 700 млрд. рубли ($10,9 млрд.).

„Причината за отлагането на приватизацията на „Башнефт“ вероятно се крие в това, че държавата и потенциалният купувач просто не са се споразумели. Основен претендент за покупката на държавния пакет от „Башнефт“ е „Лукойл", казва Станислав Вернер, вицепрезидент на IFC Financial Center). По думите му от гледна точка на развитието на конкуренцията и изпълнението на целите за намаляване на държавните дългове в икономиката това е бил оптималният вариант, но на „Лукойл“ не му харесала цената, предложена от инвестиционния консултант, и той не поискал да плаща.

„Решението би могло да е било породено от факта, че в горещата схватка за активите се включиха „Лукойл“ и „Роснефт“, съгласна е Анастасия Игнатенко, анализатор от ГК TeleTrade. По-рано ръководителят на най-голямата частна петролна компания Вагит Алекперов каза, че цената за „Башнефт“ е завишена.

Основните последици

Сложността на създалото се положение идва от това, че продажбата на акции на „Роснефт“ и „Башнефт“ е основното условие за връзването на държавният бюджет за 2017 година при дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

По думите на Сергей Хестанов начините да се постигне бюджет с дефицит от 3% от БВП без приватизация на компаниите са два: първо, да бъдат съкратени държавните разходи, и второ – да се задействат резервите, а най-вероятно ще бъдат приложени и двата подхода.

„Няма основание да очакваме радикално подобрение на конюнктурата на петролния пазар през оставащите месеци, а планът да се овладее дефицитът на равнище 3% от БВП ще трябва някак си да се изпълни“, предупреждава Станислав Вернер. Затова, според думите му, остава да се намери компромис между цената и правата, които получават стратегическите азиатски инвеститори при покупката на пакета от „Роснефт“. По-рано китайски инвеститори заявиха, че проявяват интерес към сделката, само при условие че участват в управлението на компанията.

Ако приватизацията е отложена, то не е ясно как ще бъде попълнен бюджета за 2017-а, казва Иван Капитонов, доцент във Висшето училище по корпоративно управление на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС). По думите му най-вероятно е дефицитът в бюджета да нарасне от планираните 3% до 5%. При такава ситуация алтернативата може да бъде отслабването на рублата: при по-нисък курс на националната валута бюджетът ще получи повече средства от продажбата на петрол и газ срещу долари, допълва той.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook