Законодателна инициатива за борба с „реабилитацията на сталинизма“ в РФ

Законопроектът „За противодействие на реабилитацията на престъпленията на сталинския тоталитарен режим (сталинизма)“ беше внесен от сенатора в Държавната дума в края на септември. Добринин предлага в обществото да се започне работа по „профилактика срещу реабилитацията на сталинизма“, да се смятат информационните материали, оправдаващи сталинските репресии, за екстремистки и да се забрани тяхното разпространение.

„Руски дневник“ не успя да получи коментар от автора на законодателната инициатива, Добринин не намери време да отговори на въпросите на изданието. Все пак, какво е подтикнало сенатора да внесе законопроекта, е споменато в пояснителната бележка към него. В нея се посочва, че в Русия „в последните години сред населението все по-широко се пропагандира идеализиран, едностранен, несъответстващ на историческата действителност образ на сталинската епоха“.

На този фон „се практикува отричането на еднозначно установените <…> факти за необоснованите масови репресии или тяхната реабилитация“. Според мнението на парламентариста това „води до ръст на популярността на радикалните движения“ и е „наситено с дестабилизация на вътрешната ситуация в страната, тъй като може да причини идването на власт на сили, практикуващи масови необосновани репресии“.

Жертвите и великите цели

За господстващите в обществото настроения по отношение на сталинисткото минало може да даде представа допитването, проведено през март 2015 година от „Левада-Център“. Един от зададените въпроси бе формулиран така: „Оправдани ли са жертвите, които е понесъл съветският народ през епохата на сталинизма, с великите цели и с резултатите, които са били достигнати в най-кратки срокове?“.

Едва 7% са отговорили на този въпрос с „определено да“, 38% – с „да, в някаква степен“, 41% – с „не, с нищо не могат да бъдат оправдани“, а 13% са се затруднили да отговорят. Пет години по-рано тези, които смятат, че жертвите не могат да бъдат оправдани с нищо, са били 58%. При това прави впечатление, че във формулировката на въпроса отсъства думата „престъпление“.

Двойствеността, характерна за отношението на руснаците към сталинисткото минало, както показва анкетата, се проследява и в законопроекта. Документът, от една страна, осъжда престъпленията на сталинизма, които „са били безпрецедентни по своя мащаб и са се докоснали до цялото съветско общество“, а от друга страна – прави уговорките, че те не трябва да се смятат за геноцид или за престъпления против човечеството.

Няма юридическа база

С други думи – законопроектът има отношение само към официално признатите престъпления на сталинизма. Тези обаче засега не са много: „Масовите политически репресии“ се осъждат в законите от 1991 година за реабилитацията на жертвите на репресиите и реабилитацията на репресираните народи. Както в тази връзка посочва сътрудникът на правозащитната общност „Мемориал“ Ян Рачински, за ефективното прилагане на закона „няма достатъчна [юридическа] база“, тъй като „към днешния ден няма дадена пълноценна правна оценка на престъпленията на комунистическия режим“.

При това, както отбелязва Рачински, текстът на законопроекта изисква коригиране и оценка „от гледната точка на ограниченията на свободата на дискусия и на свободата на достъп до информация…“. Като цяло, според мнението на правозащитника инициативата на Добринин е „добросъвестен опит да се решат съществуващите проблеми“. Сътрудникът на „Мемориал“ нарече свидетелство за наличието на проблеми самия факт на съществуване в Руската федерация на Комунистическата партия, „чийто лидер [Генадий Зюганов] заедно с така наричаните си съратници ходи да полага венци на гроба на Сталин“.

Проявление на сложността на сталинския период

В същото време, както заяви за „Руски дневник“ депутатът от Държавната дума и ръководител на юридическата служба на централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация Вадим Соловьов, комунистите не отричат фактите за репресиите. „И репресии е имало, и оценка на всичко това беше дадена още на ХХII конгрес на КПСС [през 1961 година]“, заяви депутатът комунист, като отбеляза, че КПРФ е правоприемница на КПСС.

В същото време той подчерта, че е трудно да се говори за „установени престъпления на сталинизма“, тъй като „няма някакви юридически оценки на тези факти: няма нито съдебни, нито прокурорски решения“, а законодателството (и тук Соловьов е съгласен със сътрудника на „Мемориал“) за жертвите на масовите репресии и репресираните народи е недостатъчно. Все пак в това той вижда проявлението на сложността на този период, в който централно място са заемали не репресиите, а превръщането на страната в свръхдържава.

"Российская газета". Всички права запазени.