Манастирът, приютил Съветския съюз

Причината е едно неписано атонско правило, според което манастирът е такъв, какъвто е игуменът му и повечето монаси. И тъй като повечето обитатели на „Свети Пантелеймон“ са украинци, както и игуменът му, сред по-националистически настроените поклонници изниква въпросът руска или украинска е светата обител? Андрей и Юрий, които бяха за първи път на поклонение в Света гора, бяха чували, че тук руснаците вече не са мнозинство.

Отговорът всъщност няма значение, защото става дума за православен манастир, а освен това светогорските манастири са на подчинение на Вселенския патриарх, а монасите в тях са гръцки граждани.
За „Свети Пантелеймон“ се слиза на шестото пристанище в Атон. Иначе манастирът е на деветнайсето място в йерархията на Монашеската република. Отдалеч става ясно, че светата обител не е гръцка. Типичните за руските храмове куполи бият на очи още повече заради зеления цвят, в който са боядисани. След „Хилендар“ и „Зограф“ това е третият славянски манастир от 20-те в Света гора.

„Спаси Бог!“ или „Спаси Господи“. Така поздравяват в „Свети Пантелеймон“, който блести от чистота, макар че всеки ден пристигат поклонници. На Атон руският е станал е вторият език след гръцкия. „Какъв е манастирът ли? Попитайте някой друг, аз не мога да ви кажа“, отвърна без охота послушник, който се представи за молдовец. „Манастирът е рускоезичен. Монасите са 70, а послушниците 15. Има Божи служители от повечето бивши съветски републики – руснаци, беларуси, грузинци, молдовци, но украинците са най-многобройни“, уточни по-словоохотлив отец в двора на манастира, като добави, че след като е сложил расо, националността му е без значение. „Манастирът се счита за руски. Бил създаден през XI в. от руси, когато все още не е имало Украйна и Беларус. Всичко е било Киевска Рус“, обясни отец Соломон, който е руснак.

„Свети Пантелеймон е руски манастир, но с украинско управление. Игумен е схиархимандрит Йеремия, който е украинец. По времето на Съветския съюз нещата стояха по един начин. След перестройката на Михаил Горбачов обаче се промениха. И ако тогава Съветският съюз е можел да влияе по някакъв начин на отец Йеремия, то случаят вече беше друг, след като Украйна стана независима държава“. Това ми каза монах, който от 40 години служи в Зографския манастир.

„Щом като украинците са станали мнозинство в манастира, такава е била волята на Пресвета Богородица“, смята 30-годишният Сергей Буталов. „Православието няма националност. Това е моята връзка с Бога, начин, по който говоря с Него и по който Той се открива за човек. Що се отнася до принадлежността, то тя е условност. Ако мога да дойда в манастира, където всичко е каноническо съблюдавано и виждам в него хора, които се радват да се срещнат с мен, то няма значение дали ще наричат манастира руски или украински“, добави той. 

Наричат манастира и Русикон, защото е един от трите славянски манастира на Атон. Основан е в ХI в. и отначало се намира не на морето, а навътре в сушата. Макар още тогава в него да се заселват руси, до края на ХV в. „Свети Пантелеймон“ е гръцки манастир. На брега той се мести след 1765 г. благодарение на помощта на различни балкански дарители. Особено щедър е молдовският господар Скарлат II Калимах, с чиито средства през 1812-1821 г. е построена главната църква.

Руското присъствие нараства след 1840 г. и в 1875 г. обителта официално става руска. Огромни средства дава на Русикон императорското семейство. Построени са десетки параклиси и сгради за прием на поклонници. Променени са старите църкви, увенчани вече с руски луковични куполи, оцветени в зелено. В края на века монашеското братство надхвърля 1000 души, а само изградената в 1890 г. трапезария побира 800 души. Гордост за манастира е гигантската камбана, която през ХIХ в. се счита за най-голяма в Гърция.

Броят на пазените в „Св. Пантелеймон“ свещени реликви е наистина внушителен. В малкия храм се пазят черепът на Свети Пантелеймон, частици от мощите на Свети Йоан Предтеча и от Светия Честен Кръст. В библиотеката на обителта има 1320 гръцки и 600 славянски ръкописни кодекса и над 25 хиляди тома печатни книги.

Днешният разцвет на руската светогорска обител е резултат от дългогодишните и неуморни трудове, грижи и молитви. Приел манастира в състояние на упадък и замиране преди 35 години игуменът схиархимандрит Йеремия е достигнал неговото пълноценно възраждане и възстановяване на предишното му значение както на Света гора, така и в родината - отбелязва едно светогорското издание.

Игуменът, който наскоро навърши 100 години, преди месеци беше награден с орден „Свети Александър Невски“ с указ на руския президент Владимир Путин.

„За огромния принос в укрепването на дружбата и сътрудничеството с Руската федерация, за запазването и популяризирането на руския език и култура се награждава Яков Филипович Альохин (схиархимандрит Йеремия) с ордена „Св. Александър Невски“, се казва в указа.

През 2016 г. ще се проведат тържества, посветени на 1000-годишнината на руското присъствие на Света гора. В рамките на честванията на юбилея в цяла Русия ще се проведат научни конференции, ще бъдат организирани специални програми в духовните семинарии, както и различни издателски проекти.

"Российская газета". Всички права запазени.