В Йешилкьой не помнят договора от Сан Стефано

Някогашното рибарско селище вече е част от Истанбул и е на 30 минути от центъра му. Прекръстено е през 1924 г., а на негова територия се намира международното летище, което първоначално се казва „Йешилкьой”, а в последствие е наречено на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк. 

Една от централните улици на днешен Йешилкьой (Сан Стефано). Снимка: Филип Иванов

Свети Стефан е дал името на някогашното рибарско селище. Според преданието на това място християни са спасили мощите му от силна буря. Това станало когато ги пренасяли с кораб от Ерусалим за Рим. „Извила се буря и хората слезли на брега и опънали палатка, за да изчакат тя да отмине и да запазят мощите на светеца. След това всички вдигнали църкви, които носили неговото име. И православните, и арменците, и католиците”, разказват в арменската църква. Така мястото и цялата околия получили името Сан Стефано, а  местните в Османската империя го наричали Ая Стефанос. 

Днес в зеленото село има три християнски църкви, които са отворени за посещение. Намират се близо една до друга. Арменската църква е „Сурп Истепанос”, католическата „Сейнт Истефанис”, наричана още „Сен Етиен”, а православната – „Агиос Стефанос”.

Православната църква „Агиос Стефанос”. Снимка: Филип Иванов

И докато в църквите днес можеш спокойно да влезеш, да запалиш свещ и да се помолиш, то от мястото, където е подписан Санстефанският мирен договор няма и помен. Ако потърсите информация от местните, то ще ви пратят на грешно място в стремежа си да ви помогнат. Никъде не е упоменато къде точно е станало паметното събитие.

Това, което се знае е, че къщата се намирала на брега и е била на богат арменец, но вече не съществува. Според Тургай Туна, който е посветил живота си на историята на Йешилкьой, къщата е била собственост на арменеца Данданян. Рухнала е по време на земетресение. Според Синан пък, който изследва история на дипломацията, къщата е била вилата Нериман, която е запечатана на снимка от известния по онова време фотограф Паскал Себах. Фотографията датира от 1878 г. и е поместена в книгата „Истанбул: фотографии и султани 1840-1900”. Известната бяла къща на Симеонолу, за която дълго време се твърдеше, че е подслонила подписването на мирния договор, всъщност е била генералният щаб на руската армия. Там е и отседнал граф Игнатиев, който е сложил подписа си под документа от руска страна.

Според някои къщата, където е бил подписан договорът, се е намирала на това място. Снимка: Филип Иванов

Всъщност договорът не е бил написан в Сан Стефано. Бил е изготвен в Санкт Петербург и изпратен в Истанбул, където е пазен в руското консулството. В генералния щаб е донесен в навечерието на подписването, на което не е имало български представител. Руснаците правят паметник-гробница на загиналите войници. Издигат и църква. Това е посрещнато с неодобрение на местните. Години по-късно местната власт разрушава храма, като действията им са снимани, което се превръща в първия документален турски филм.

Малцина са хората в Турция, които са наясно какво се е случило в Йешилкьой преди 138 години, когато мирният договор поставя началото на края на Османската империя. „За историята на Сан Стефано знаят само добре образованите хора. Останалите, които са мнозинство в Турция, нямат идея. Някои от тях може би са чували Ая Стефанос, но не знаят къде се намира, или пък не са наясно, че Йешилкьой е същото място. Някои вероятно са чували, но не са сигурни, но са малцина тези, които знаят в детайли”, казва Мустафа. Иначе европейският истанбулски бряг на Мраморно море има с какво да ви плени. В това поне не преувеличават пътеводителите. Традиционните дървени къщи те пренасят в една друга епоха, а някогашно Сан Стефано е истинско спасение от лудницата на Истанбул.

"Российская газета". Всички права запазени.