Българите в Крим: От древната си родина искаме внимание

Българи на сцената на театър  „Ал П. Чехов“ в Ялта.

Българи на сцената на театър „Ал П. Чехов“ в Ялта.

Оля Ал-Ахмед, Исак Гозес
Българите в Крим не забравят своите исторически корени, род и езика на своите деди. Тяхната културна дейност е особено активна през цялата година, а неин връх е международният фестивал „Български срещи”. На него се събират общественици, историци, хора на изкуството от България и Крим. Темите, които се обсъждат, са най-различни, но винаги свързани с живота и историята на двата братски народа-българския и руския.

На шестото издание на фестивала в рамките на събитието се проведе дискусията „Кръстителите на два славянски народа, посветена на светите царе българския Борис и руския Владимир. От София в разговорите участваха историкът проф. Иван Маразов, литературоведката проф. Ваня Добрева и фолклористът доц. д-р Николай Ников. Крим бе представен от високопоставени държавни лица, между които Сергей Аксьонов, председател на Министерския съвет на републиката, Владимир Константинов, председател на Държавния съвет, директорът на „Дома за дружба между народите“ Лера Самолиди, духовници, представители на различни религии, бизнесмени. Такава е традицията и тя ще се следва и занапред.

Един от лидерите на сънародниците ни на полуострова е Иван Иванович Абажер, председател на Регионалната българска национална културна автономия в република Крим Паисий Хилендарски. Няма да е пресилено, ако кажем, че този човек е моторът, който движи цялата огромна и благородна дейност на българите в Крим. Той не е родом от Крим. Дошъл е по разпределение, след като завършил висшето си икономическо образование. Останал е тук, тук се задомил и тук спечелил заслужен авторитет.

Участниците на Кръглата маса „Български срещи“ в Крим. Снимка: Оля Ал-Ахмед, Исак ГозесУчастниците на кръглата маса „Български срещи“ в Крим. Снимка: Оля Ал-Ахмед, Исак Гозес

Г-н Абажер, преди 20 години, когато е създадено дружеството на българите в Крим, една от целите, които си поставя, е да подпомага депортираните през 1944 г. наши сънародници да се адаптират и устроят след повторното си завръщането тук. Малко се говори за този факт от историята. С какво те са предизвикали гнева на Сталин?

Има много версии, но и до ден днешен няма официално обяснение. Никой не може да каже истината. През 1944 година, когато Крим е освободен от немците, съветското ръководство започва гонения на етническа основа. На 18 юни са изселени татарите, а на 24 юни  българите, гърците и арменците. Защо? На този въпрос няма отговор. Има само версии, но факт е, че 12 500 българи бяха депортирани в Средна Азия и Западен Сибир. Странна игра на съдбата, защото сред сънародниците ни имаше партизани, бойци от фронта, хора със заслуги в борбата с хитлеризма и победата в Отечествената война. Има версия, че Сталин отмъщавал за това, че България е била съюзник на Германия .

Колко души, които се определят като българи, живеят днес в Крим?

Крим е благодатна земя, тя е част от Руската федерация и на нея в мир и разбирателство живеят 170 националности. По официални данни българите са 1900 семейства. 70 на сто от тях говорят добре езика на Ботев и Вазов. Всички са православни. Често срещам хора, които ми казват: баба ми или дядо ми са българи, но асимилацията си казва думата.

С какво се занимават основно нашите сънародници в Крим?

Определям ги като интелигенция. Почти всички имат висше образование. Сред тях има лекари, финансисти, строители, хора на изкуството. Наш сънародник беше, царство му небесно, прочут преподавател по цигулка  Киров. Друг българин Григоров е участвал в разработването на атомната бомба, бил е гениален математик и дясна ръка на академик Сахаров. Сега се организира програма, финансирана от държавния бюджет, целта е да се работи върху обучението по различните езици, разбира се, и български.

Фестивалът „Български срещи” е като че ли венецът на вашата дейност. Не жалите усилията си за него. Дори го финансирате частично със собствени средства. Досега са минали шест издания. Готвите се за седмото, което ще е може би в последните месеци на тази година. Какъв форум е това и каква е целта на неговото провеждане?

Да дойдат тук хора отвън, да ни видят, да ни познават. За шестия фестивал получихме поздравителни писма от председателя на Парламента Цецка Цачева и патриарх Неофит, който както е известно, тези дни получи високо отличие от Руската църква. Искам властта в София да знае, че има българска общност, че не се претопяваме, искам моите колеги и партньори  гърци, немци, арменци, евреи, с които живеем заедно, да видят, че не сме забравени в далечната ни родина. В предните издания на фестивала сме събирали много повече участници.

На шестото издание сънародниците ни от Бесарабия и Молдова не успяха да дойдат заради санкциите. Дори аз не можах да отида на погребение, защото селото ни е в Украйна и ще ме арестуват. Хората се страхуват. Искам да дойдат и каня бивши държавници, които вече са били тук, да ни погостуват пак, да видят, че няма изолация и проблеми. Изпращал съм официални покани на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, на вицепрезидента Ангел Марин. Никой не дойде.

Паметника на Св. Кирил и Методий в Ялта. Оля Ал-Ахмед, Исак ГозесФолклористът д-р Николай Никон пред паметника на братята Св. Св. Кирил и Методий в Севастопол. Оля Ал-Ахмед, Исак Гозес

Обиден ли сте?

Това не е обида. Те се отнесоха с пренебрежение. Дори едно писмо не пратиха. Пълно мълчание. Това са хора, с които вече не искам да си имам работа.

Претенциите ви към българската държава?

Никакви. Едното внимание. Нашата цел е народна и културна дипломация. Нека целият свят знае, че ние българите в Крим не сме сепаратисти, а достойни представители на земната цивилизация.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"