Защо Крим стана част от Украйна

Трудно е да си представите, но Крим, който днес клати с въпроса за неговия статут не само отношенията между Русия и новите украински власти, но и с целия Запад, само преди 60 години станал „братски подарък“ от руския за украинския народ, който тогава отбелязвал 300 години от обединението на Русия и украинските територии на изток от река Днепър в една държава. Този символичен жест трябвало да укрепи дружбата, икономиката и... влиянието на новия Генерален секретар – Никита Хрушчов.

Трябва да напомним, че в различни исторически епохи Крим е бил зона на влияние на Източната Римска империя, Хазарския хаганат, Монголската империя и Османската империя, докато през 1783 г. не е бил присъединен към Руската империя. На свой ред последната останала монолитна едва до 1917 г., когато след революцията била формално разделена на независими съветски републики и автономии, една от които станал и Кримският полуостров.

При това в резултат от цялата революционна суматоха Крим така си и останал част от Русия, която тогава започнала да се нарича РСФСР.

Съвсем неочаквано не само за жителите на полуострова, но и за тогавашния политическия елит на страната Крим бил присъединен към Украйна, която тогава се наричала УССР и формално била независима в рамките на СССР.

Веднага след като дошъл на власт Хрушчов, дългогодишен ръководител на украинската Комунистическа партия, решил да направи символичен жест и да си осигури стабилна подкрепа от страна на влиятелния украински елит. Той направил това със свойствения му волунтаристичен маниер, като предложил по време на едно заседание в Кремъл, посветено на селското стопанство, да подари Крим на Украйна.

Украински фермери връчват венец от царевица на Никита Хрушчов. Снимка: РИА „Новости“

По-късно бъдещият министър на външните работи на СССР Дмитрий Шепилов, който присъствал на съвещанието, си спомня: „Хрушчов искаше да поднесе на златна тепсия подарък на Украйна, за да може цялата република да разбере за неговата щедрост и постоянната му загриженост за просперитета на страната“.

„На украинците, разбира се, слюнки ще им потекат, те ще са радостни-прерадостни, ако ние им предадем Крим. Мисля, че с Руската федерация също ще се разберем. Само че всичко трябва да е прецизно обмислено“, така според Шепилов партийният лидер представил своето предложение.

Предшественикът на Шепилов на поста ръководител на Външно министерство, знаменитият сталински нарком Молотов, който също присъствал там, се изказал така: „Разбира се, това предложение е неправилно. Но най-вероятно ще се наложи да го приемем“.

Аргументацията, с която се обосновал Хрушчов, почти дословно съвпаднала с тази, която по-късно на заседанието на Президиума на Върховния съвет на РСФСР от 5 февруари 1954 г. произнесли „пламенните оратори“ Михаил Тарасов и Ото Куусинен. Тази аргументация може да се сведе накратко до три точки: Крим е по-близо до Украйна; при новата конфигурация ще е по-лесно да се развиват стопанските дейности; каква е разликата при условие, че и Украйна, и Русия, са част от една държава.

Тогава, през 50-е години, на населението на Крим и през ум не му е минавало да се възмущава от „предаването“, именно поради същите причини, поради които и политиците – всичко това ставало в рамките на единна държава, никой не забелязал промените. Някои дори нямали и представа за случилото се, докато изведнъж не започнали да виждат по улиците табели на украински език.

Военни къртици: Хрушчов строил подземни лодки, за да взриви Америка

Юридическият аспект на „подаръка“

60 години след като Крим е предаден на Украйна, продължава да се води спор за законността на това решение.

Юристите и историците се вълнуват най-много от въпроса: кой е имал право да дава съгласие от името на Руската федерация за промяна на нейната територия? За такова задължително съгласие се казва в действащите тогава чл. 16 от Конституцията на РСФСР и чл. 18 от Конституцията на СССР от 1936 г.

Такова съгласие е било оформено от страна на двете републики във вид на постановления на техните Правителства (Президиум на Върховния съвет). Обаче в чл. 33 от Конституцията на РСФСР, в който са изброени пълномощията на Президиума на Върховния съвет, липсват пълномощия за промяна на границите на РСФСР, но пък е посочено пълномощието, че има право да инициира провеждането на референдум. Референдум не е проведен нито в Крим, нито в РСФСР, от която е отделен полуостровът.

По-късно, през 1978 г., в конституцията на УССР е вписано, че Севастопол, заедно с Киев, става град от републиканско значение в състава на Украйна, с което населението категорично не е било и до ден днешен не е съгласно. При това, указът на Президиума на Върховния съвет на РСФСР „За обособяването на град Севастопол в самостоятелен административно-стопански център“ от 29 октомври 1948 г. нито е променян, нито е отменян. Дори през 1994 г. Градският съвет приема решение за присъединяване на града към Русия.

Защо Русия продаде Аляска на Америка?

"Российская газета". Всички права запазени.