Кои са били най-богатите хора в царска Русия?

Историята на руската олигархия е започнала отдавна. Още през XII-XV векове търговците са играли важна роля в републиката на Новгород. Във времената на Иван Грозни (XVI век) най-богатият предприемач е бил Аника Строганов, тясно сраснал се с държавната власт. Той получил от царя милиони хектари земя, построил на тях свои предприятия, а със спечелените пари изпращал изследователи и заселници в Урал.

Срастването на капитала с властта достигнало пика си при Екатерина II. Нейните фаворити се перчели с милионите, подарени им от царицата, а по-малко успешните придворни водели истински дворцови битки за титлата любимец на императрицата. Състоятелните хора по това време са владеели хиляди крепостни и огромни земи.

Към XIX век във феодалните отношения се появила голяма пукнатина и в Русия се появила класата "класически" капиталисти-промишленици. Някои от тях към 1914 година успели да изпреварят по богатство много стари дворянски фамилии. Само че тясната връзка с държавата се запазила. Железопътният магнат Поляков разхищавал хазната, "кралят на водката" Смирнов доставял напитки на императорския двор.

7 факта за Иван Грозни – първия руски цар

XIX век

Самуил Поляков (1837–1888) е "най-известният железопътен ас", както го нарекъл министърът на финансите Сергей Витте. Неговият специалитет бил внедряването на съвременния и бърз мениджмънт в строителството. Поляков получил концесии за изграждането на нови пътища, създавал търговски банки. Само че според разкази на негови съвременници, Поляков не се гнусял да разхищава държавни средства. "За получаването на концесията за Азовския път той обещал на местните власти 300 хиляди и да построи завод за релси, но нито построил завод, нито дал пари на управата", възмущавал се известният икономист Скалковски (самият той обаче известен рушветчия). Поляков починал, оставяйки 31 милиона рубли. Такъв голям успех е двойно по-учудващ, като се има предвид, че е постигнат от евреин, а в Руската империя евреите са били потискани. Между другото, именно семейството на Поляков е построило първата синагога в Москва.

Пьотър Смирнов (1831–1898) е представител на най-известната фамилия в Русия. Той извървял пътя от крепостен до "крал на водката" на цяла Русия. След като получил свобода, Смирнов отворил магазин за алкохол, а след три години и малък завод. Бизнесменът наблегнал на качеството на стоката и не се излъгал. Неговите ликьори, водки и вина завоювали награди на международни изложби, а печалбите растели като гъби след дъжд. Смирнов разгръщал империята си, крепяща се на водката, а след смъртта си оставил състояние от 8,7 милиона златни рубли. След две десетилетия неговият син, Владимир Смирнов, започнал в имиграция да произвежда и да търгува с водката с известната днес търговска марка Smirnoff.

Павел Третяков (1832–1898) е бил наричан понякога руския Медичи. Потомствен търговец, Третяков построил тъкачни фабрики, търгувал с лен, памук, вълна, бил и член на съвета на Търговската банка. През 1898 година неговото състояние е било оценено на 3,8 милиона рубли. Този предприемач обаче е известен преди всичко като много щедър меценат. Почти 40 години той събирал картини и построил национална галерия. "За мен, истински и пламенно обичащия живописта, не може да има по-голямо желание от това да поставя началото на обществено хранилище за предмети на изкуството", написал търговецът в завещанието си. Днес Третяковската галерия (Москва) съхранява 180 000 експоната. Това е един от най-големите музеи на руското изкуство в света.

6 факта за реформатора Александър II, отменил робството и убит от терористи

XX век (до 1917 година)

Феликс Юсупов (1887–1967) е известен не като богат дворянин, а като убиеца на Распутин. Бисексуален и плейбой, Феликс бил единственият наследник на 21 милиона рубли: фамилия Юсупови имала къщи, рудници, 23 имения и акции. Юсупови черпели от живота с пълни шепи – повече от половината доходи отивали за лични разходи. Само че щурият аристократ Феликс отчаяно мечтаел за велики дела и това го тласнало към убийството. В мемоарите си Юсупов написал: "След срещите с Распутин бях убеден, че в него е скрито цялото зло и главната причина за нещастията на Русия". По ирония на съдбата именно Распутин помогнал на Юсупов отново да постигне финансова стабилност след бягството му от революционна Русия. Във филма "Распутин и императрицата" жената на Юсупов била представена като жертва на насилника Распутин и през 1933 година Юсупов осъдил кинокомпанията MGM да му плати 250 000$. Надписът "всички персонажи са измислени и съвпаденията са случайни" се появил в Холивуд именно след тази история.

Николай Второв (1866–1918) – според по-късни оценки на "Форбс" той бил най-богатият предприемач в Русия за 1914 година. За разлика от много капиталисти от XIX век, Второв не започнал от нулата. Той бил син на търговец и наследил 8 милиона рубли. Второв построил пететажен търговски център в Москва, кредитирал фабрики, търгувал с чай, занимавал се с добив на злато и отглеждане на памук. През Първата световна война създал първия руски завод за производство на химически бои и първото електромателургично предприятие. През 1914 година състоянието на Второв превишавало 60 милиона рубли.

Романови били едни от най-богатите хора в Русия в продължение на векове и невинаги са харчили разумно тези пари. Екатерина II пръскала лудо и подарявала на фаворитите си многохилядни суми. В същото време обаче тя нарочно кръстила петата си внучка Олга, така че да ѝ съвпаднат рожденият и именният ден, за да харчи баба ѝ по-малко за празници!

По-нататък Романови само трупали богатство. Чичото на Николай II си спомнял: "Мъртвият капитал на императорското семейство [в скъпоценности] бе оценен на 160 милиона рубли". Според сметките на историка Игор Зимин към 1917 година жената на Николай II била "скътала" 600-700 диаманта. Царят имал многомилионен пакет от акции в дворянската банка и железниците. През неуспешната революция от 1905 година Николай се презастраховал и превел милиони от личните си спестявания в германски банки. Според разни сметки към 1917 година там са се съхранявали от 2 до 15 милиона рубли.

Императорското семейство имало вили във Франция и дворци в Дания. В Русия то владеело лозя, чифлици, разкошни имения и дворци, рудници, вили на стойност 100 милиона рубли. Доходите на Николай II стигали до 20 милиона рубли годишно. Дори и това обаче било малко за царя и от време на време той бъркал в хазната. Витте си спомнял: веднъж Николай даде на човек от "своето обкръжение" кредит от два милиона рубли за сметка на Държавната банка.

Николай II не е харесван от враговете на Русия

"Российская газета". Всички права запазени.