Не е само генерал Студ: най-добрите руски пълководци на своето време

12 ноември 2016 Олег Скрипник
За руската армия погрешно се казва, че обикновено побеждава враговете заради късмета, студа и числеността. Това е мит. “Побеждавай не с брой, а с умение“, гласи завещанието на командира Суворов и много офицери от списъка по-долу са били съгласни с него.
Битката при Смоленск 17 август, 1812 г.
Петер фон Хес (1792-1871). "Битката при Смоленск на 17 август 1812 г.". На картината са изобразени генералите по време на една от решаващите битки във войната с Наполеон: Барклай де Толи (седнал), Алексей Ермолов (с картата), Николай Раевски (зад Барклай), казашкият генерал Матвей Платов (най-отдясно). Снимка: РИА "Новости"

До XVIII век пълководци в руските армия са били по правило представители на знатни родове. Пълноценен офицерски корпус в Русия се появява при Петър I – тежкото поражение край река Нарва принудило царя да модернизира армията. През годините на Екатерина II славата на руските офицери отеквала по цяла Европа и започнала да угасва едва към началото на ХХ век. Дългите години на мир довели до това, че офицерите излизали в пенсия и си намирали безопасно „топло местенце“. През Първата световна война и Гражданската Русия изгубила огромен брой опитни командири и червеноармейците били новата плеяда талантливи офицери.

Дмитрий Хворостинин (XVI век)

Дмитрий Хворостинин. Неизвестен автор / публичен домейнДмитрий Хворостинин. Неизвестен автор / публичен домейн

Този водач бил "пожарникарят" на Иван Грозни. Хвърляли го на най-проблемните фронтове по онова време и той почти винаги постигал победа. Веднага щом Хворостинин разгромил шведите, го прехвърлили на юг – да спасява Рус от набезите на татарите. След като разбил степните бойци, пълководецът се понесъл към Прибалтика – да отбива удара на литовците. В Ливонската война (1558-1583; военен конфликт между Русия и нейните северозападни съседи за контрол над днешната територия на Естония – бел. ред.) европейските армии превъзхождали руснаците тактически, но Хворостинин ги парирал с агресивни и маневрени набези. Английският посланик написал за Хворостинин следното: "главният мъж, употребяван най-вече във военно време". Вероятно именно поради това, когато Хворостинин не успял да изпълни една от заповедите на Иван Грозни, той не го осъдил на смърт. Царят "само" го облякъл в женски дрехи и му заповядал да мели брашно.

Александър Суворов (1730-1800)

В императорския двор Александър Суворов бил смятан за чудак и безразсъден. Нощем бягал гол, на баловете танцувал валс не в такт с адютанта си и нарочно се блъскал в танцуващите двойки, ходил на обяд с един ботуш. Само че хората, които познавали Суворов-командира, не се лъжели от външността. "Мечът на Русия, бичът за турците и бурята за поляците. Твърд във въодушевлението си и безстрашен по природа, той бил копие на Атила", написал в мемоарите си Луи XVIII. Александър Суворов, вероятно, е най-добрият руски пълководец – за целия си живот той не изгубил нито едно от 63-те сражения. Суворов воювал с противници, превъзхождащи по численост, и неизменно побеждавал. Неговата стихия било настъплението, той залагал на стремителността на атаките и отговорността на бойците.

Портрет на Суворов. 1799, Йозеф Кройтцингер, ЕрмитажПортрет на Суворов. 1799, Йозеф Кройтцингер, Ермитаж

Суворов бил обожаван от войската: той се грижел за снабдяването, обучавал войниците да бъдат инициативни и пресметливи и не се занимавал с рутинни тренировки. В Европа руският генералисимус, още докато бил жив, имал славата на гениален пълководец, а лорд Нелсън му писал възторжени писма. Най-известният подвиг на Суворов станал преходът през Алпите.

Заради интриги в антифренската коалиция през 1799 година руската армия в Швейцария била плътно обкръжена от враговете. Свършили снарядите, храната, обувките на войниците се износили. Да се запази армията в такива условия би било чудо. Суворов обаче неочаквано нанесъл удар по французите. Той превел войските през заснежените гори, езера и вражеските щикове. В крайна сметка руснаците се спасили и дори загубили по-малко войници от обкръжилите ги французи.

Михаил Барклай де Толи (1761–1818)

Барклай де Толи командвал руската армия по време на нахлуването на Наполеон през 1812 година. Наполеон се надявал да разгроми врага при сражение на границата и да принуди царя да приеме тежък мир. Френската армия превъзхождала руската през юни 1812 година и вероятно би удържала победа. Това било ясно и на Барклай де Толи. Той пожертвал репутацията си и започнал да се оттегля, изгаряйки зад себе си градове и посеви. Тази стратегия проработила. Вместо бърза победа французите трябвало да преследват руснаците до Москва. Френската армия гладувала, в тила ѝ я нападали партизани и казаци, наближавала смъртоносната зима.

Фелдмаршал Барклай де Толи. 1829, Джордж Доу, Военната галерия на Зимния дворецФелдмаршал Барклай де Толи. 1829, Джордж Доу, Военната галерия на Зимния дворец

Само че дворяните искали от Барклай смели сражения, а не „позорно“ отстъпление. "Подлец, мерзавец, тази твар Барклай даде даром преславна позиция", написал сляпо напиращият за битка генерал Багратион. В крайна сметка командването на армията било предадено на генерал Кутузов. Барклай де Толи преживял тежко народната ненавист и при Бородинското сражение нарочно се изложил на куршумите. Пълководецът обаче оцелял и доживял до триумфа на своята стратегия – бягството на Наполеон – и още през 1813 година водел армията за освобождаването на Европа.

Константин Рокосовски (1896-1968)

Верността на Рокосовски към родината не била сломена дори от затвора, където той прекарал почти три години в епохата на "чистки". През 1940 година Сталин помилвал бъдещия маршал и само след година това решение се оправдало изцяло. След германското нахлуване в СССР войските на Рокосовски воювали на критичните направления. През 1941 година поверената му дивизия спряла германските танкове край Москва, а през 1942 година армиите на Рокосовски обкръжили Сталинград. През 1943 година той спрял Вермахта в преломната Курска битка.

Маршал Рокосовски. Грегори Вайл / РИА "Новости"Маршал Рокосовски. Грегори Вайл / РИА "Новости"

Истинската слава обаче дошла при Рокосовски през 1944 година и той я спечелил за разработването и провеждането на операцията "Багратион". След мащабна дезинформация (Вермахтът очаквал удар в Украйна) Работническо-селската Червена армия (РККА) ударила по германските позиции в Беларус. Германският фронт рухнал. За два месеца червеноармейците освободили от нацистите Беларус, Литва, Западна Украйна и изминали 600 км от Двина до Висла. Германците изгубили близо половин милион души.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook