Светият дявол: преди сто години е убит Распутин

28 декември 2016 г. Алексей Тимофейчев
Когато за Распутин за първи път се заговорило в самото начало на XX век, той имал репутация на светец, само че след няколко години не го наричали друго, освен демон. В крайна сметка в руската история на Григорий Распутин бил прикачен образът на злодей. Мнозина мислили, че именно той е погубил династията Романови и императорска Русия.
Григорий Распутин
Григорий Распутин. Снимка: Alamy/Legion Media

"Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един друг и, щастливи, поздравяваха не само познати, но понякога и непознати. <...> По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с ентусиазъм молеше за повторението му". Това описание не е на празнуване на военна победа или на край на война. С такова ликуване руската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, извършено през отминалата нощ от група аристократи на "стареца" (както го наричали по примера на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.

Малко повече от десет години преди това, когато полуграмотният сибирски селянин току-що се е появил в Петербург, никой не е могъл да предположи, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата ненавист към него ще достигне такива висоти.

"Особени духовни способности"

Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той вече бил познат като религиозен човек, странник, който ходи на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той притежава изключителни способности и може да изцерява болни.

В Петербург към него проявили интерес много влиятелни църковни деятели, сред които бил и архимандрит Теофан, духовник на царското семейство. Според една от версиите именно той представил Распутин на царица Александра Фьодоровна и на император Николай II.

Макарий, Теофан и Распутин, 1909 г. / АрхивМакарий, Теофан и Распутин, 1909 г. / Архив

Тогава Разпутин правел силно благоприятно впечатление на религиозен стоик дори на хора, ползващи се с безупречна репутация, както било с Теофан. "Отец Теофан всецяло се увлякъл по пришелеца, съзирайки в него конкретен образ на "раб Божий", на "свети човек", спомнял си митрополит Вениамин, сподвижник на архимандрита. Сибирският старец, който по това време е бил на не повече от 40 години, поразил и него: "Распутин веднага ми направи силно впечатление, както с необикновената напрегнатост на личността си <…>, така и с тънкото разбиране на душата..."

Църковният историк Георгий Митрофанов е уверен, че "Распутин не е бил авантюрист, а човек, който наистина е бил надарен със специално светоусещане и особени духовни способности".

Распутин-целителят

След като попаднал в царския двор, Распутин успял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо влияние върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с болестта на наследника Алексей – единствения син на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.

Александра Фьодоровна с децата си, тяхната гувернантка и Распутин, 1908 г. / АрхивАлександра Фьодоровна с децата си, тяхната гувернантка и Распутин, 1908 г. / Архив

Според многобройни свидетелства, когато в случаи на изостряне на болестта лекарите били безсилни да помогнат на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си "Последната велика княгиня", намесата на Распутин наистина влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има предвид, че тя се отнасяла отрицателно към "стареца".

Грях и благодат

Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата "мама", а царя – "татко" – не е могла да не повлияе на поведението на  полуграмотния сибирски мужик. Както пише в книгата си "Григорий Распутин-Новия", историкът и литературовед Алексей Варламов, той започнал да се хвали с връзките си в Зимния дворец, да бъде протеже на всякакви просители, които той приемал в голямата си квартира в центъра на столицата. Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отказва на никого, давал пари, ако му искали, звънял на някого от правителството, ако преценявал, че е необходимо, без да се притеснява. Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, "да извика Альошата, оня, министъра". Старецът имал предвид Алексей Хвостов, ръководител на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.

Карикатура "Руският царски дом": Григорий Распутин, Николай II и Александра Фьодоровна. / Alamy/Legion MediaКарикатура "Руският царски дом": Григорий Распутин, Николай II и Александра Фьодоровна. / Alamy/Legion Media

Към 1910-1911 година Распутин живеел далече не по начин, който подхождал на образа на проповедника, с който той се появил в Петербург. Из столицата се носели упорити слухове за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите способности да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че жените сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че само чрез греха може да се познае благодатта.

Распутин и царицата

Най-голям резонанс обаче получили слуховете за отношенията му с царицата. В Русия се заговорило, че "Гришката" живее с императрицата и дъщерите ѝ. "Имам покой в душата си, само когато ти, учителю, си около мен, а аз целувам твоите ръце и скланям глава на блажените ти плещи", се казва в едно от истинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата "даваха повод за най-възмутителни клюки", макар да били "по същество проява на мистичното настроение [на царицата]".

Писмата били разгласени от лишения от духовен сан монах Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор отначало бил под влиянието на "стареца", а после станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена "Светия дявол". Скоро след скандала с писмата един от депутатите в Държавната дума направил официално запитване до властите за Распутин и името на "стареца" било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.

Распутин с неговите почитатели, 1914 г. / АрхивРаспутин с неговите почитатели, 1914 г. / Архив

Убийството на Распутин и гибелта на царското семейство

Въпреки скандалите, след които на Распутин му се налагало да напусне за няколко месеца Петербург, влиянието му само растяло. Споменатият вече Алексей Хвостов и премиерът Борис Щюрмер, както и някои други, дължали назначенията си на сибирския "старец".

За никого това не било тайна и се обсъждало на фона на продължаващата Първа световна война, която за Русия се развивала изключително неблагоприятно. Плъзнали слухове, че причина за поражението е измяна – припомняли германските корени на императрицата. Към германските агенти в обществото причислили и Распутин. Облаците над "стареца" се сгъстявали. Както пише Варламов, през последните месеци Распутин пиел особено много, сякаш предчувствал смъртта си, която, както той пророкувал, ще повлече и гибелта на царската династия.

Развръзката настъпила на 16 декември в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал организатор на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия. Както си спомнял Юсупов, заговорниците, сред които били и великият княз Дмитрий Павлович и депутатът монархист от Държавната дума Владимир Пуришкевич, първо нахранили Распутин с отровени пирожки, след това няколко пъти стреляли в него, а след това го удавили в дупка в леда.

Два месеца след смъртта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови заедно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а след това заедно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били намерени 57 икони, три от които били подарени от Распутин.

Княз Феликс Юсупов – един от заговорниците срещу Распутин. / РИА "Новости"Княз Феликс Юсупов – един от заговорниците срещу Распутин. / РИА "Новости"

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook