Как най-големият терорист на СССР се озова на свобода

24 януари 2017 г. Евгений Левкович
На 22 януари 1969 г. се случва безпрецедентно за комунистическия Съветски съюз извънредно произшествие: край стените на Кремъл въоръжен терорист безпрепятствено открива огън по кортежа на лидера на страната Леонид Брежнев, убивайки един и ранявайки четирима души. Но стрелецът не е осъден на смърт: той е жив и до ден-днешен. Нещо повече – той е на свобода. Кореспондент на "Руски дневник" се среща с този, който извърши покушение над главата на СССР.
Виктор Илин
Виктор Илин. Снимка: Лев Романов

Слабо приветливо старче разхожда уличното куче Хазар, което той е приютил, за да го спаси от тридесет градусовия студ. Невъзможно е в него да разпознаеш бивш терорист. "Ако на седемдесет години човек гледа на света така, както и на двадесет, значи той е живял напразно", казва Виктор Илин. Тази година ще навърши именно седемдесет, а когато е стрелял по Брежнев, е бил на 21 години. "Ако можех да се върна в 1969-а, не бих убивал никого. Благодаря на Бога, че имам възможност да кажа това днес. Защото когато стрелях по кортежа, бях отписал бъдещето. Това бе самоубийствена постъпка. Но, за щастие, са ми дадени два живота".

Снимка: Лев РомановСнимка: Лев Романов

Вместо разстрел – пенсия

Заради това престъпление Илин можело да бъде осъден на смърт (бил обвиняем по четири тежки члена – тероризъм, убийство, кражба на оръжие и дезертьорство), но той така и не бил осъден, защото бил признат за невменяем и изпратен за принудително лечение в психиатрична клиника. Макар че всички, които го разпитвали, включително и директорът на КГБ и бъдещ лидер на СССР Юрий Андропов, първоначално твърдели, че Илин е действал напълно съзнателно, по идейни подбуди.

"Да се признае, че съветски гражданин, здрав и с чист разсъдък, е стрелял по Брежнев, за съветската държава би означавало да признае, че в страната назрява недоволство от комунистическия строй. Такова нещо било невъзможно – обяснява Виктор. – Затова решиха да покажат, че срещу ръководителя на СССР би могъл да направи покушение само ненормален".

АрхивАрхив

Тогава никой не би могъл да предположи, че след двадесет години Съюзът ще се разпадне, а новият Върховен съд ще пусне терориста на свобода, като го изкара едва ли не герой от съпротивата. За държавна сметка дори ще предоставят на Илин едностаен апартамент в покрайнините на Ленинград (сега Санкт Петербург), където той е роден и израснал, и ще му отпуснат пенсия.

Двадесет години на хапчета

Сега вече е трудно да се разбере, дали към момента на покушението Илин е бил здрав. Годините, прекарани в психиатричната клиника, са дали своето отражение: по време на разговора прескача от тема на тема, ту разказва за обстоятелствата на престъплението, ту започва да цитира свои стихове, ту се хвали с това, че прави ремонт в жилището си, макар че в него няма нищо друго, освен хартии и боклуци.

Впрочем самият Илин твърди, че в болницата не са му давали медикаменти със силно действие. "Аз бях чувал за "наказателната психиатрия", страхувах се, че ще ми бият инжекции с халоперидол и ще ме превърнат в растение. Още повече че бях настанен в лечебница далеч от Москва – в Казан (столицата на република Татарстан). Ако там се беше случило нещо с мен, никой нямаше да разбере. Но в крайна сметка отношението бе хуманно. Даваха ми само някакви таблетки.

Писмото до Кремъл

Снимка: Лев РомановСнимка: Лев Романов

Причината, поради която Илин се решава да стреля по Брежнев, се крие най-вероятно в детството му. Виктор няма още и две години, когато го отнемат от родителите му – хронични алкохолици. Израства в приемно семейство. В училище не общува почти с никого, сам си признава, че страда от липса на внимание.

"В горните класове мечтаех да стана геолог – разказва Илин. – Тогава в Съветския съюз тази професия се считаше за най-романтичната – експедиции, нови запознанства, девствени територии, песни край огъня. Постъпих в топографски техникум, обиколих много отдалечени от Ленинград градове и области. Но това, което видях, остави у мен потискащо впечатление. Нищета, пиянство, разруха – нищо общо с това, което показваха по съветската телевизия. Аз разбрах, че цялата страна живее така, а комунистите най-нагло лъжат. Първоначално нямах намерение да правя терористичен акт срещу ръководството на страната. Аз написах план за реформи, който предвиждаше на всеки гражданин ежемесечно да се плаща рента от продажбата на природни ресурси. И го пратих на Брежнев в Кремъл. Но не получих отговор. Тогава реших да го убия. Исках всички да научат за моите идеи, а за това трябваше да се случи някакво шумно събитие. За реформаторските си планове смятах да разкажа в съда, когато казвам последната си дума".

Илин подготвя покушението почти година. За да получи достъп до оръжие, от студентската скамейка отива в казармата. Служи недалеч от Ленинград, ежедневно следи задълбочено централните вестници, които подробно описват къде, кога и с кого се среща Брежнев. В средата на януари 1969 г. пресата съобщава за поредната победа на съветската космонавтика: корабите "Съюз-4" и "Съюз-5" са се скачили в открития космос. Честванията със завърналите се на Земята космонавти е планирано за 22 януари в Москва. Правителствената делегация начело с Брежнев трябва да ги посрещне на летището и тържествено да ги ескортира до Кремъл.

Късметът на Брежнев

Илин пресмята всичко с математическа точност. Рано сутринта на 21 януари, издебвайки, когато дежурният ще заспи, той краде от оръжейната два пистолета и пълнителите към тях, бяга от поделението, с крайградските влакове достига до ленинградското летище "Пулково", откъдето лети до Москва (по онова време не се правели такива проверки по летищата). Стигнал до столицата, той отсяда при чичо си, който работи в милицията, като му казва, че е в отпуска. Сутринта на 22-и януари тайно изнася от апартамента милиционерската му униформа, преоблича се в нея и стига до Кремъл точно в момента, когато достига и кортежа. Виктор прави всичко това за по-малко от денонощие. "Ако се бях задълбочил в подготовката, планът щеше да се провали. Сигналите за мен пристигат в централното управление на КГБ буквално час преди покушението. И само благодарение на това, че когато в поделението откриват липсата, не искали да вдигат много шум и първоначално ме издирвали със собствени сили".

Към този момент около Кремъл вече е направен кордон от милиционери, който отделя правителственото трасе от тълпата зяпачи. Илин застава в кордона. Тъй като е в униформа, никой не му обръща особено внимание. Когато кортежът на Брежнев приближава Кремъл, Илин излиза от отцеплението и стреля с двете ръце (пистолетите били скрити в ръкавите на шинела) от упор по втората кола, в която обикновено се намира ръководителят на СССР. Но Брежнев извадил късмет: по време на движението неговият автомобил разменил местата си с този, в който пътували космонавтите. Илин изстрелва единадесет патрона. Убива шофьора и тежко ранява Андриян Николаев и Георгий Береговой (освен тях, в колата се намират Алексей Леонов и първата в света жена-космонавт Валентина Терешкова). Един куршум уцелва моторист от ескорта. Илин е арестуван на място, без да окаже съпротива. Но планът му се проваля: Брежнев е жив, информацията за покушението е засекретена (за него се съобщава само в чуждата преса), а съд, както е известно, няма да има.

План Б

Снимка: Лев РомановСнимка: Лев Романов

Питам Илин за днешните му политически възгледи, но той избягва отговора, заявявайки, че сега трябва да служи на Бог, тъй като е убил абсолютно невинен човек. Бившият подполковник от КГБ Игор Атаманенко, който разпитва Илин през 1969-а, си спомня, че "когато на първия разпит убиецът разбра, че е стрелял не по Брежнев, а по космонавтите, той изпада в истерия".

"Сега аз живея друг живот – казва Илин. – Когато Хазар умре, ще върна жилището на държавата, а самият аз ще се преселя в дом за стари хора". Роднини не са му останали, единствената съседка, с която бил приятел, починала преди година. "Трябва ли ви някаква помощ?", питам аз. "Отдавна искам да публикувам стиховете си, но никой не ги взима. Ще ми помогнете ли?". Но стиховете си той така и не ми дава. "Все пак, сега не е подходящия момент, нека по-добре да е през лятото, след Петдесетница. Трябва да се подготвя за нея".

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook