Русия vs Европа: как пътешествениците от 18-19 в. са се обиждали на страни

Като четем "блоговете" на пътешествениците от 18-19 в., можем да си направим извода, че по онова време Русия е едно ужасно неприятно място. А пък Европа изобщо не ѝ отстъпва.
Картини на руски живот
Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бари, 1872 г. Снимка: Библиотеката на Калифорнийски университет

Руският император Николай I яростно захвърля книгата на френския пътешественик (между другото, удостоен с лична аудиенция при царя) маркиз Астолф дьо Кюстин, след като прочита в нея, че Русия е "затвор за народите".

Французинът публикува книгата си "Русия през 1839 година" четири години след пътешествието си дотам. Тя излиза в Париж. Кюстин е монархист до мозъка на костите си и се надява в Русия да види образцова държава, но пътуването му до страната го прави противник на абсолютизма.

Гледка към Невски проспект в Санкт Петербург. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на КонгресаГледка към Невски проспект в Санкт Петербург. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на Конгреса

Пътища и  просяци

Трудът на Кюстин в четири тома, описващи Русия като страна на ужасна мръсотия и бюрократична тирания, моментално се превръща в бестселър в Европа и е забранен в Русия. Капризният французин не харесва буквално нищо: от неравните калдъръмени мостове до "неправилната" религия, от дървениците в гостилницата до архитектурата. "Ако на децата ви им дойде наум да роптаят срещу Франция, моля ви, възползвайте се от моята рецепта, кажете им: отидете в Русия! Това пътуване ще е полезно за всеки европеец", съветва Кюстин.

Руски просяк. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на КонгресаРуски просяк. Илюстрация, 1870 г. / Библиотеката на Конгреса

Отзивите на руснаците за Европа не предизвикват резонанс на високо ниво, макар че изобщо не остават длъжни. "За нищо не съм се лъгал така, както в мислите си за Франция", пише руският писател Денис Фонвизин през 1778 година. "В селския двор на нашия добър хазяин чистотата е много по-голяма, отколкото пред самите дворци на френските крале <...>. Всички обичат забавите точно толкова силно, колкото ненавиждат труда; а особено черната работа – народът просто не може да я търпи. Мръсотията в града е толкова голяма, че хората, които не са съвсем оскотели, едва я понасят. Почти никъде лятото не можеш да си отвориш прозореца заради мръсния въздух".

Свещеник, 1855 г. / Getty Research InstituteСвещеник, 1855 г. / Getty Research Institute

Руският сантименталист Николай Карамзин споделя това мнениt – през 1791 г. той издава "Писма на руския пътешественик", в които споделя: "Париж... оскърбителна смесица от богатство и нищета; до магазина с блестящи бижута – купчина гнили ябълки и херинга".

Фонвизин е недоволен от европейските пътища дори повече, отколкото Кюстин от руските: "Пътищата често не са калдъръмени, но навсякъде плащах все едно минавам по павета; а когато ме дърпаха от калта и ми искаха пари за пътна настилка, аз се осмелявах да питам: "Къде е тя?". На което ми отвръщаха, че негово величество владетелят имал намерение да се направи, а сега той събира пари за нея".

Кюстин е поразен от нищетата на руските селяни – а ето какво пише Карамзин за Лондон: "Който е беден, не е достоен за по-добър живот" – ужасно правило! Тук бедността се смята за порок!.. Ако искате още повече да угнетите онзи, който е угнетен от нищетата, изпратете го в Англия".

Руски селяни. Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бери, 1872 г. / Библиотеката на Калифорнийския университетРуски селяни. Илюстрация от книгата "Иван вкъщи, или Картини на руския живот" от Хербърт Бери, 1872 г. / Библиотеката на Калифорнийския университет

Свободно време и власт

В началото на 18 век шведският пастор Хенрих Седерберг, който е пленен от руснаците по време на Северната война (1700-1721 гг.), се възмущава: "За содомисткия грях (т.е. хомосексуализъм – бел. ред.), който при тях е толкова обичаен, колкото и при персите, те не наказват много строго".

Сибирски жители, 1879 / Мичигански университетСибирски жители, 1879 / Мичигански университет

Фонвизин пък осъжда французите за един по-малко екзотичен грях: "Само две неща... тук привличат толкова много чужденци: спектаклите и – позволете ми да кажа – момичетата. Ако днес им отнемат тези две примамки, то още утре две трети от чужденците ще се разотидат от Париж. Безчинството е достигнало такава степен, че най-знатните хора не се срамят да седят в ложите с момичета публично".

Илюстрация от книгата "Пътешествия из европейска Русия", 1826 г. / Торонтски университетИлюстрация от книгата "Пътешествия из европейска Русия", 1826 г. / Торонтски университет

Кюстин също се изявява като арбитър на нравствеността: "От всички европейски градове Москва е най-широкото поле за действие на великосъветския развратник. Руското правителство прекрасно разбира, че при самодържавната власт е нужен отдушник за бунтовете в някоя област и предпочита бунтове в моралната сфера, отколкото политически безпорядък".

Чистач. Илюстрация от книгата "Около Кремъл, или Картини на живот в Москва" , 1868 г. / Калифорнийската електронна библиотекаЧистач. Илюстрация от книгата "Около Кремъл, или Картини на живот в Москва" , 1868 г. / Калифорнийската електронна библиотека

Европейците единодушно осъждат руското самодържавие. "Единството на действията, присъщи за деспотизма, правят Русия много страшна", пише в началото на 19 в. баварският посланик Франсоа Габриел от Бре. "Достатъчна е волята на господаря, за да се разклатят всички части на този обширен организъм: никакви препятствия, никакви противовеси".

Впрочем, както смята Йохан Йерн, шведски пътешественик от средата на 19 в., на руснаците така и им се пада: "Действително съм принуден да заявя, че в това царство на безчовечно самодържавие... свободата и мекостта са смъртоносна отрова, която може да разруши държавата; затова самата природа ги е дарила със страхлив и робски нрав".

Руска жена, 1859 г. / Оксфордски университетРуска жена, 1859 г. / Оксфордски университет

Фонвизин пък смята френската свобода за фиктивна: "Бедният човек не може да печели препитанието си по друг начин, освен с робски труд, а ако поиска да ползва своята драгоценна свобода, то той трябва да умре от глад. С други думи, свободата е празна дума и правото на силния е право, по-висше от всички закони".

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook