Икономиката се разпада? Нещата не са толкова зле

Да така е, в края на 2011 г. общата капитализация на световните фондови пазари бе оценена на 47 трлн. долара, или 67% от световния брутен продукт, докато през 1960 г. цената е била едва 2,9 трлн. долара, или 34%. Да, по време на кризите през 2000-2002 г. и 2008-2009 г. само в развитите страни този показател падна съответно до 6,3 и 10,2 трлн. долара, което наистина е много. И какво от това? Срина ли се икономиката? Не, през 2000-2002 г. нямаше свиване (САЩ отбелязаха ръст от 7%, а ЕС – 5,3%), през в 2008-2009 г. имаше спад с 3,8% в САЩ и 3,7% в ЕС. Да не би финансистите да изгубиха надежда или последва вълна от самоубийства?

Трябва да признаем, че такова раздуване на финансовия сектор може само да гарантира опазването на реалната икономика от „прегряване“, ползата е очевидна и няма никакви застрашаващи и непоправими недостатъци.

Вярно, развитите икономики „живеят назаем“ и какво от това? Дълговете са много ефективен инструмент за създаване на икономически растеж. От 1960 г. до 2010 г. общият дълг на американските домакинства и корпорации (без да се отчита инфлацията) нарасна 37,2 пъти, обаче и номиналният БВП се увеличи 28,3 пъти и се разкриха 73,4 млн. нови работни места. За същия период от време задълженията на частния сектор в ЕС по текущи цени са нараснали едва 22,1 пъти, БВП – 16,7 пъти, а създадените нови работни места са само 10,2 млн.

Според мен съвременната финансова система е възможно най-доброто, което може да се измисли в световен мащаб. Очевидно доказателство за това е фактът, че кризите в съвременната икономика нямат нищо общо с тези от 1907-1908 г., 1929-1932 г. и 1973-1974 г. Зад привидните дисбаланси всъщност се крие перфектно балансирана и устойчива финансова система и причините за кризите като тези в еврозоната не трябва да се търсят във вътрешните противоречия на системата, а в нерешителността на европейците да използват инструментите, с които разполагат.

Пазарната икономика не може да се развива без възходи и падения. На пръв поглед съвременната финансова система разтяга докрай амплитудата на тази вълнообразна динамика, но в действителност бурята е само на повърхността, а реалният сектор остава непокътнат и се развива постъпателно. Изградената след 1971 г. „несправедлива“ и „неуправляема“ финансова система реално позволи на развиващите се страни да стабилизират промишлеността си, а на развитите да подържат темпото и да се превърнат в център на технологичните иновации.

Да не забравяме, че през последното десетилетие на миналия век и първото на настоящияСАЩ и Европа „издърпаха“ икономиките на другите страни. Освен това несполуките и проблемите връхлетяха точно държавите, които се опитаха да наложат псевдоконвертируемата си валута и да я фиксират към долара, същото се случи в азиатските страни през 1997-а, в Русия през 1998-а и Аржентина през 2001-а. Свободата на действие в съвременния свят е по-ценна от всички предимства на „стабилността“.

В крайна сметка колкото и несправедлива да ни изглежда световната финансова система днес, всяка друга алтернатива ще бъде по-малко ефективна. Така или иначе, икономиката е система, основаваща се на ефективността, а не на справедливостта. И ако нечии отвлечени идеи целят нейното разрушаване, ще пострада единствено ефективността, без да възтържествува справедливостта. Ето защо алтернатива на сегашната система просто не съществува.

Авторът е доктор на икономическите науки, известен учен

"Российская газета". Всички права запазени.